Последният заложник

— Тук е агент Катерин Бронски. На борда съм на „Еърбридж“ 90. Получихме спешно съобщение да ви се обадим.

Последва пауза и шум от приглушени гласове.

— Бронски, искаме да говорим с командира Улф — обади се друг непознат мъжки глас.

Озадачена, тя поклати глава.

— Вижте какво, аз водя преговорите, а командирът Улф слуша.

— Агент Бронски, вие сте заложник, нали?

— Да.

Стомахът й се сви. Знаеше какво предстои.

— Тогава сте вън от случая. Грижете се за себе си, но дайте телефона на командира.

Кет погледна Кен и вдигна вежди, потискайки смущението си, че е отстранена от случая.

Той кимна и натисна бутона на предавателя.

— Тук е Улф.

— Командире, бихте ли разговаряли с настоящия главен прокурор Мартин Спрингфийлд?

— Само ако има да ми каже нещо полезно, като например, че изпълнявате исканията ми.

— Мисля, че е така, командире. Не затваряйте.

От другия край на линията се чу поредица от изщраквания. Кен си представи сложната записваща апаратура в Министерството на правосъдието, където около Спрингфийлд несъмнено седяха група хора, готови да му подсказват какво да каже.

— Командирът Кен Улф ли е? — попита трети глас.

— Да. Предполагам, че вие сте господин Спрингфийлд.

— Точно така. Вижте какво, хайде да говорим без заобикалки. Поискали сте да арестуваме Брадли Лумин. ФБР не са го намерили във фургона му, но сега попаднахме на дирите му и след десетина минути би трябвало да го хванем.

— Какво означава това?

— Лумин е обграден в един супермаркет във Фейт Колинс и се опитваме да не го уплашим, преди да го заловим, за да предпазим невинните граждани.

— А съдът и федералното обвинение?

— Това е интересната част, командире. Онова, което извършвате, очевидно е въздушно пиратство, углавно престъпление. Обикновено не изпълняваме исканията на похитителя, но вие задействахте интересно разследване, свързано с прокурора Бостич, който, предполагам, е на самолета при вас.

— Да.

— И… добре ли е все още?

— Да, господин Спрингфийлд. Няма да го убия, преди да е признал, че е излъгал. Ще ми кажете ли, че правителството сега мисли, че Рудолф Бостич е излъгал?

— Не. Ще бъда откровен с вас, командире. Нямаме причина да мислим, че Бостич е излъгал в съда в Кънектикът или където и да било другаде, но сме загрижени защо не са били предявени федерални обвинения срещу Лумин. Ето защо свикваме спешно заседание на федералния съд и в момента съдебните заседатели са в сградата в Манхатън и преглеждат показанията. Не мога да гарантирам, че ще осъдят Лумин, но има голяма вероятност да го сторят.

Кен се вгледа в уредите, после отново натисна бутона на предавателя.

— Господин Спрингфийлд, обучаван съм в стандартната тактика на изчакване по време на отвличане. Знам всичките ви номера. Не обещавай нищо на похитителя, не лъжи, но продължавай да поддържаш надеждата и го дръж на едно място. ФБР сигурно вече са изпратили някакъв екип тук. А сега, ето каква е сделката. Когато арестуват и осъдят Лумин и Рудолф Бостич направи самопризнания тук, на този самолет, ще сложа край на тази история и ще освободя всички. Дотогава обещанията и уверенията ще бъдат безполезни и ако направите опит да препречите пътя ми или да атакувате боинга, ще взривя бомбата.