Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
Единствената неприятна страна на пребиваването му в Петия орден бе постоянното внимание от страна на останалите братя и сестри. Той продължи да се храни късно вечер с Шерин, но скоро започна да се събира група послушници, които нямаха търпение да им разкаже повече за живота в Шестия орден и за „Спасяването на сестра Шерин“. История, която бе прераснала в легенда само за няколко дни. Както винаги, сестра Хена бе най-ревностната му слушателка.
— Не беше ли уплашен, братко? — попита тя и го погледна с кафявите си очи. — Когато онзи негодник е искал да убие сестра Шерин? Не се ли уплаши?
До него Шерин, която търпеше стоически досадниците, нарочно изтърва лъжицата в чинията си, със силно дрънчене.
— Аз… обучен съм да контролирам страха си. — Вейлин осъзна колко надуто звучи и продължи забързано: — Не толкова добре, колкото сестра Шерин. Тя запази спокойствие през цялото време.
— Тя никога не се притеснява. — Хена махна пренебрежително с ръка. — И защо не го уби?
— Сестро! — възкликна брат Кърлис.
Тя сведе поглед и по бузите ѝ изби червенина.
— Съжалявам.
— Не се тревожи, сестро. — Той я потупа неловко по ръката, което я макара да се изчерви още повече.
— С брат Вейлин имахме тежък ден — каза Шерин. — Бихме искали да вечеряме на спокойствие.
Тя не беше инструктор, но думите ѝ очевидно тежаха, защото публиката им се разпръсна по стаите.
— Уважават те — отбеляза Вейлин.
Шерин сви рамене.
— Вероятно. Но не ме харесват. Повечето братя и сестри ми завиждат и изпитват неприязън към мен. Аспектът ме предупреди, че ще е така. — Тонът ѝ не показваше притеснение: тя отбелязваше прост факт.
— Сигурно ги съдиш прекалено строго. Може би ако общуваш повече…
— Не съм тук заради тях. Петият орден е средството, с което помагам на хората, които се нуждаят от помощта ми.
— И нямаш нужда от приятелство? Душа, с която да споделяш тревогите си?
Тя го изгледа премерено.
— Сам го каза, братко. Тук нещата са различни.
— Е, може и да не ти харесва, но знай, че имаш моето приятелство.
Тя не отговори и продължи да гледа преполовената си чиния.
„Дали и с майка ми е било така? Дали е била изолирана заради уменията си? Дали са мразели и нея?“ Беше му трудно да си го представи. Помнеше мила, топла и открита жена. Едва ли някога е била толкова затворена емоционално, колкото Шерин. „Шерин е оформена от това, което ѝ се е случило извън портите. Някъде там, в южния квартал. Майка ми е имала друг живот.“ Хрумна му нещо, за което не беше помислял. „Коя е била тя преди да дойде тук? Какво е фамилното ѝ име? Кои са родителите ѝ?“
Обзет от тези мисли, той се надигна от масата.
— Лека нощ, сестро. Ще се видим на сутринта.
— Утре е последният ти ден, нали? — Тя го погледна. Очите ѝ бяха по-блестящи от обикновено. Сякаш в тях имаше сълзи — но пък това бе абсурдно.
— Да. Но се надявам да науча още, преди да замина.
— Да. — Тя извърна очи. — Разбира се. Приятни сънища.
— И на теб, сестро.
Вейлин не можеше да заспи. Седеше със свити крака и обмисляше факта, че не знае почти нищо за миналото на майка си. Сестра от Петия орден, омъжена за баща му, родила син, починала. Това бе всичко. Всъщност не знаеше повече и за баща си. Войник, издигнат от краля заради храбростта си, Военачалник, изгорил град, баща на син и дъщеря от различни майки. Но какъв е бил преди това? Не знаеше къде е роден баща му. Дали дядо му е бил войник, земеделец или нещо друго?
Множество въпроси бушуваха в главата му като буря. Затвори очи и се помъчи да успокои дишането си, както ги учеше инструктор Солис. Умение, несъмнено научено от аспекта на Петия орден, което на свой ред повдигаше още въпроси. „Съсредоточи се. Дишай бавно и равномерно…“
След час ритъмът на сърцето му се забави и бурята се укроти, но вниманието му бе привлечено от тихо, но настойчиво чукане по вратата. Вейлин паметна ризата си и отвори. Беше сестра Хена. Усмихваше се срамежливо.
— Братко? — Гласът ѝ беше съвсем малко по-силен от шепот. — Притеснявам ли те?
— Още не спях. — „Не може да иска нова история.“ — Късно е, сестро. Ако искаш нещо от мен, по-добре изчакай утрото.
— Да искам нещо? — Усмивката ѝ се разшири леко и преди да я спре, тя се шмугна в килията. — Искам прошката ти, братко, за необмислените ми думи на вечеря.
Успокоеното сърце на Вейлин задумка отново.