Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
Вейлин се усмихна, наслаждавайки се на неудобството ѝ.
— Гладен съм.
Появи се минимална следа от усмивка, преди тя да извърне поглед.
— В Шестия орден никой не яде сам — обясни той. — Всички сме на групи. Живеем заедно, ядем заедно, сражаваме се заедно. Имаме истинска причина да се наричаме братя. Тук явно е различно.
— Моите братя и сестри уважават уединението ми.
— Защото си специална? Защото можеш неща, които те не могат?
Шерин отхапа от ябълката и не отговори.
— Как е крадецът? — попита Вейлин.
— Добре. Преместиха го на горния етаж. Сержантът остави двама души да пазят стаята му.
— Мислиш ли да го защитиш пред магистратите?
— Разбира се. Ще помогне, ако и ти свидетелстваш. Имам чувството, че твоята дума тежи повече от моята.
Той преглътна хапка шунка с малко вода.
— Сестро, защо си загрижена толкова много за такъв като него?
Изражението ѝ се втвърди.
— А ти защо не си загрижен?
Над масата се възцари тишина. Накрая Вейлин проговори.
— Знаеш ли, че майка ми се е обучавала тук? Била е сестра, като теб. Напуснала Петия орден, за да се омъжи за баща ми. Никога не ми е разказвала. Не е споменавала за тази част от живота си. Дойдох да потърся отговори. Исках да знам коя е била тя, кой съм аз, кой е баща ми. Но аспектът не казва нищо. Вместо това ме прикрепи към теб, което само по себе си е достатъчен отговор.
— Какъв отговор?
— Каква е била майка ми. И донякъде какъв съм аз. Не съм като теб, не съм лечител. Днес щях да убия онзи мъж. Убивал съм и преди. Ти не би могла да убиеш никого. Нито пък тя. Такава е била майка ми.
— А баща ти?
„Хиляди, мъже, жени, деца, пищящи сред огъня… Верността е моята сила.“
— Той е изгорил цял град, защото кралят му е заповядал. — Вейлин избута чинията си и стана от масата. — Ще се застъпя за Галис пред магистрата. Ще се видим в пет часа.
На сутринта се оказа, че не е нужно да ходят при магистрата. Галис бе избягал през нощта. Стражите бяха заварили стаята на горния етаж празна, с отворен прозорец. Външната стена беше висока почти трийсет стъпки и без видими неравности.
Вейлин се наведе през прозореца, погледна към двора и промърмори:
— Галис Катерача.
— С подобни рани не би трябвало да може и да ходи. — Сестра Шерин се приближи и погледна през прозореца. За Вейлин близостта ѝ бе едновременно опияняваща и неудобна, но тя не показваше притеснение. — Нямам представа как е успял.
— Инструктор Солис казва, че човек не знае истинската си сила, докато животът му не се окаже в опасност.
— Сержантът обеща да го преследва, до края на живота си, ако се наложи. — Тя се дръпна, оставяйки Вейлин със смесица от съжаление и облекчение. — Сигурно ще го направи. Или ще го довлекат някой ден с нова рана.
— Ако е умен, ще се качи на някой кораб и до довечера ще е изчезнал.
Шерин поклати глава.
— Хората не се махат от това място, братко. Без значение от заплахите. Остават тук и доизживяват живота си.
Вейлин се обърна към прозореца. Южният квартал се събуждаше. Бледото сутрешно небе започваше да поема пушека от комините, който щеше да виси над покривите до залез-слънце. Отиващите си сенки разкриваха отрупаните с боклуци и нечистотии улици и показваха присвитите фигури на пияници, наркомани и бездомни. Вече се чуваха смътни викове от конфликти. Вейлин се зачуди колко ли хора ще се появят днес.
— Защо? — попита той. — Защо да останеш на подобно място?
— Аз го направих — отвърна тя. — Защо да не го направят и те?
— Тук ли си родена?
Шерин кимна.
— Имах късмет и завърших обучението си за две години. Аспектът ми предложи всяка позиция в Кралството. Избрах тази.
Колебливият глас му подсказваше, че той е първият човек, пред когато разкрива тази част от миналото си.
— Защото това е… домът ти?
— Защото чувствам, че трябва да бъда тук. — Тя тръгна към вратата. — Имаме работа, братко.
Следващите дни бяха тежки, но ползотворни, и не само защото бе постоянно със сестра Шерин. Върволицата болни и пострадали му предоставяше възможности да развие скромните си лечителски умения. Шерин започна да споделя част от познанията си. Учеше го как най-ефективно да зашие рана и кои билки да смеси за болки в стомаха или главата. Бързо му стана ясно, че никога няма да достигне нейното ниво. Тя имаше толкова силен нюх към болестите, който напомняше на собствения му афинитет към меча. За щастие не се наложи да демонстрира уменията си, защото агресията на пациентите бе спаднала след първия ден. Из южния квартал бе плъзнал слух за брата от Шестия орден и по-съмнителните лица, идващи за лечение, си стискаха зъбите и гневните изблици.