Кръвна песен

— Защо да го убивам? — Той ѝ помогна да стане. — Ранена ли си?

Тя поклати глава, дръпна се и нареди с дрезгав глас:

— Вдигнете го на леглото. Сержант, помогнете ми да занесем вашия човек до съседната стая.

— Щеше да направиш на копелето услуга, ако го беше убил, братко. — Сержантът изръмжа и вдигна ранения с помощта на другия си подчинен. — Утре ще го обесим.

Вейлин имаше проблеми с мъжа на пода, който сякаш бе изграден само от мускули и тежеше подобаващо. Когато успя да го положи на леглото, мъжът изстена и отвори очи.

— Ако нямаш друг скрит нож, лежи мирно — предупреди го Вейлин.

Мъжът го изгледа злобно, но не каза нищо.

— Кой е Едноокия? — попита Вейлин. — Защо иска да те убие?

— Защото му дължа пари. — Лицето на мъжа бе потно и смръщено от болка.

Вейлин се сети за историите на Френтис за живота на улицата и за ножа за хвърляне, който го бе накарал да подири убежище в Ордена.

— Колко ти е таксата?

— Три жълтици. Просрочени дългове. Всички си плащаме. А Едноокия мрази тези, които не го правят съвестно. — Мъжът се закашля и по брадата му потече кръв. Вейлин наля вода в една чаша и я поднесе към устните му.

— Чувал съм история за момче, което извадило окото на един с метателен нож.

Якият мъж преглътна и кашлянето му утихна.

— Френтис. Жалко, че малкият негодник не успя да го убие това копеле. Едноокия казва, че когато го открие, ще го дере жив цяла година.

Вейлин реши, че ще му се наложи да се срещне с Едноокия, рано или късно. Погледна по-внимателно стрелата от арбалет, която продължаваше да стърчи от рамото на човека, и попита:

— Защо те простреля стражата?

— Спипаха ме как се измъквам от един склад с чувал подправки. От хубавите. Щях да изкарам поне шест жълтици.

„Ще умре заради един чувал подправки. И заради намушкването на стража и нападението на сестра Шерин.“

— Как се казваш?

— Галис. Галис Катерача ми викат. Няма стена, която да не мога да изкатеря. — Мъжът се намръщи и повдигна ръката си, в която бе забит назъбеният нож. — Май няма да се катеря скоро. — Засмя се, след което се сгърчи от болка. — Братко, няма ли да ми дадеш червен цвят?

— Направи разтвор — нареди сестра Шерин, която се бе върнала заедно със сержанта. — Една част червен цвят и три части вода.

Вейлин спря и погледна охлузванията по врата ѝ, оставени от Галис.

— Трябва да се погрижиш за тях.

В очите ѝ припламна гняв и той усети, че потиска жлъчна забележка. Не можеше да прецени дали е ядосана, че се е оказала неправа, или защото ѝ бе спасил живота.

— Братко, моля те, приготви разтвора — нареди тя с хладен тон.

Шерин се труди над Галис почти час. Даде му червен цвят и извади стрелата от рамото му. Първо сряза пръчката на две, след това разшири раната и внимателно измъкна върха. Галис беше захапал един каиш, за да не крещи. Раната на ръката беше по-сложна, защото ножът бе попаднал близо до кръвоносен съд, но след десетина минути Шерин успя да се справи и с нея. Накрая заши раните и ги намаза с балсама от кор. Галис бе изгубил съзнание и изглеждаше видимо блед.