Кръвна песен

Водата беше по-вкусна от всякога и успя да оправи пресъхналото му гърло.

— Благодаря, учителю.

— Сестра Шерин каза, че трябва да пиеш поне по една чаша на час. Остави стриктни инструкции за възстановяването ти.

„Шерин… Да избягаме заедно…“ В гърдите му се появи нова болка. Не можеше да понесе, че сънят не е бил истински.

Погледна петносаните чаршафи.

— Оперираха ли ме? — Представи си изключително неприятната гледка как разтварят гърдите му с уреда за разширяване на ребра.

— Явно коренът от джофрил предизвиква кървава пот. Казаха, че това е част от пречистващия ефект. — Солис придърпа стола от ъгъла и се настани до леглото. — Трябва да ми кажеш какво се случи тук.

Вейлин му обясни, без да скрива нищо. Солис слушаше мълчаливо, само повдигна вежди, като чу за посещението на сестра Хена, и не трепна, когато Вейлин спомена за вълчия вой, който го бе спасил. Реакция предизвикаха единствено думите „Някога бяха седем“. Само леко трепване на очите, но то говореше много. „Той знае. Знае какво значат, но залагам торба със злато, че няма да ми каже.“ Солис не реагира на останалата част от историята и зададе само няколко въпроса.

— Как оценяваш уменията на тези убийци?

— Можеха да въртят меч, но не разбираха от тактика. Бях отровен, отслабнал, можеха да ме убият, ако бяха нападнали едновременно. Вместо това ми излизаха по един, всеки път от засада.

Инструктор Солис замълча, обмисляше информацията. Вейлин усещаше отчаяна нужда да заспи, но се удържаше буден. Послушниците не можеха да дремят в присъствието на инструктор.

— Сестра Шерин ще се върне ли? — попита Вейлин с надеждата, че прекъсването на тишината ще му помогне да остане буден. — Искам… да разбера колко ще ме държат на легло.

— Тя се грижи за ранените. Вероятно ще е заета известно време. През последните два дни в града имаше неприятности.

„Два дни?“ Беше сънувал и пускал кървава пот цели два дни.

— Неприятности ли, учителю?

— Имаше безредици. Когато се разчу за атаките, плъзна мълва за заговор на Отричащите. Хората решиха, че в каналите има скрита армия от кумбраелци, които се готвят да ни убият, щом заспим. — Поклати отвратено глава. — Невежите ще повярват на всичко, ако са достатъчно уплашени.

Вейлин беше объркан.

— Атаки ли?

— Елера Ал Менда не беше единственият нападнат аспект. Аспектите на Четвъртия и Втория орден са мъртви. Останалите оцеляха благодарение на късмета. Аспект Хендрил е тежко ранен. Явно ножът не е бил достатъчно дълъг, за да достигне сърцето през тлъстините му.

Умът на Вейлин се разбунтува. Двама убити аспекти — това звучеше невероятно. Помнеше добре Корлин Ал Сентис от Изпитанието на познанието. Суров сериозен мъж, който го бе притиснал за събитията в гората. Беше му странно да си го представи пронизан от отровни ножове. Пътя на мислите му го поведе към неизбежното притеснение.

— Аспект Арлин?

— Жив и здрав е. Изпратиха трима мъже за него. Проникнали през хранилището, но се натъкнали на инструктор Грейлин. Винаги е грешка да подценяваш дебелите хора в сражение. — Това бе най-близкото до комплимент, което Солис изричаше за Грейлин.