Английското момиче

Саманта се усмихна и погледна часовника си.

— Бих искала да разговарям цяла седмица с вас, но наистина трябва да тръгвам. Имам да готвя материал за утрешния брой.

— За какво ще пишете?

— За „Волгатек — нефт и газ“.

— Руската енергийна компания?

— Много впечатляващо, господин Алон.

— Опитвам се да съм в крак с новините. Това помага в моята работа.

— Сигурна съм, че е така.

— Каква е историята?

— Природозащитниците и борците срещу глобалното затопляне са разтревожени от сделката. Те предричат всички обичайни бедствия: големи нефтени разливи, топене на полярните ледени шапки, крайбрежна собственост в Челси, такъв род неща. Тях като че ли не ги е грижа, че сделката ще генерира милиарди долари от лицензионни такси и ще осигури няколко хиляди крайно необходими работни места в Шотландия.

— Значи, статията ви ще бъде балансирана? — попита Габриел.

— Те винаги са такива — отвърна тя с усмивка. — Моите източници ми казват, че тази сделка е била любимият проект на Джеръми, последната му голяма инициатива, преди да напусне Даунинг Стрийт, за да се кандидатира за Парламента. Опитах се да говоря с него за това, но той ми каза две думи, които никога преди това не бях чувала да излизат от устата му.

— Какви бяха те?

— Без коментар.

След този отговор Саманта му даде визитката си, стисна ръката му и изчезна през сводестия пасаж, който свързваше двора със „Странд“. Алон изчака пет минути, преди да я последва. Когато излезе на улицата, видя мъжът и жената от галерията да се опитват да хванат такси. Той мина покрай тях, без да ги погледне, и продължи до площад „Трафалгар“, където около хиляда протестиращи участваха в акцията „Две минути ненавист“, насочена срещу Израел. Габриел навлезе в тълпата и си запробива бавно път през нея, спирайки от време на време, за да види дали някой не го следи. Най-накрая изсипалият се от небето порой разгони демонстрантите да търсят сушина.

Алон се смеси с група пропалестински настроени актьори и художници, които се бяха отправили към баровете в Сохо, но на Черинг Крос Роуд се отдели от тях и се шмугна в метростанцията на площад „Лестър“. Докато се спускаше с ескалатора в топлите дълбини, позвъни на Келър.

— Имаме нужда от кола — каза на френски.

— Къде отиваме?

— В Базилдън.

— Някаква конкретна причина?

— Ще ти разкажа по пътя.