Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Миси подпира брадичка върху ръцете си и отбелязва замислено:
— Знаеш ли какъв ни е проблемът? Мама така и не ни научи на никакви женски хитринки!
— А трябвало ли е да го направи?
— Не знам, но ето ни сега, не знаем нищо за момчетата. Не разполагаме с никакви хватки нито как да ги хванем, нито как да ги задържим.
— Защото, когато мама и татко се запознали, автоматично се влюбили и той веднага й направил предложение — отбелязвам тъжно. — И на нея изобщо не й се е налагало да прилага каквито и да било женски хитринки. Не й се е налагало да се справя с никаква Лали. Нито пък с Дона Ладона. Или с двете Джен. И вероятно е решила, че ние ще бъдем точно като нея. Че някой готин тип ще се появи, автоматично ще се влюби в нас и ние никога няма да имаме поводи за притеснение.
— Дааа — заключава скръбно Миси, — мисля, че когато става въпрос за мъже, ние сме обречени.
22.
Глупаци на дансинга
— Какво ще кажеш? — пита свенливо Мишката, като бръква в бурканчето с гланц и го нанася по устните си.
— Възхитителен е, Мишке! Наистина е възхитителен!
Мишката най-сетне изпълни обещанието си и ни представи своя мистериозен приятел от Вашингтон, Дани Дзай, като го доведе на танците. Той е високо, изящно момче, с черна коса, очила и прекрасни маниери, което веднага намери място за якетата ни и ни донесе две чаши пунш, в които добави водка от плоската бутилчица, скрита предвидливо във вътрешния му джоб. Никога досега не бях виждала Мишката толкова неуверена в себе си, но откакто дойдохме, тя непрекъснато ме дърпа към банята, за да се увери, че косата й е все още на мястото си и че ризата й е прилично напъхана в дънките й.
— Възхитително е също така, че ти носиш гланц за устни! — добавям закачливо.
— Защо? Да не би да съм прекалила? — обръща се ужасена тя.
— Нищо подобно! Супер си! Просто досега никога не те бях виждала да носиш гланц за устни.
Тя се заглежда в отражението си и размишлява:
— Може би трябва да го изтрия. Не искам той да си мисли, че се престаравам!
— Мишке, той няма начин да си помисли, че се престараваш! Единственото, което би могъл да си помисли, е, че си красива!
— Кари — прошепва ми тя като малко дете, което иска да сподели някаква голяма тайна, — мисля, че наистина го харесвам! Много! И че може би той е моят избраник!
— Ама това е фантастично! — прегръщам я щастливо аз. — Ти наистина заслужаваш страхотен човек!
— Ти също, Брадли — отвръща тя и след кратко колебание допълва: — Какво става със Себастиан?
Аз свивам рамене, като се преструвам, че търся нещо в чантата си. Как да й обясня? Луда съм по Себастиан по начин, който е едновременно всепоглъщащ, удивителен и крайно смущаващ. В началото да бъда със Себастиан за мен беше като сбъдната мечта, като хубав сън, но сега основното, което усещам, е тотално изчерпване. В един мис съм щастлива, в следващия — нещастна и непрекъснато се питам какво точно трябва да кажа или да направя. Вече дори започнах да поставям под въпрос здравия си разум.
— Брадли?
— Не знам — отговарям, спомняйки си за пореден път как Себастиан и Лали ми се смееха, че Дона Ладона и двете Джен са ми откраднали дрехите. — Понякога си мисля…
— Какво? — впива очи в мен Мишката.
Поклащам глава. Не мога да го направя. Не мога да кажа на Мишката, че понякога имам чувството, че гаджето ми харесва най-добрата ми приятелка повече от мен. Ще прозвучи прекалено параноично.
Обаче Мишката изведнъж изтърсва:
— Аз пък мисля, че Лали има нужда от гадже. Себастиан няма ли някой приятел, с когото би могъл да я запознае?
Ето го и разрешението на проблема! Ако Лали се сдобие с гадже, ще бъде прекалено заета с него, за да се влачи след мен и Себастиан. Пък и не е като да съм й намеквала, че не желая тя да идва с нас. Сигурно изпитвам известна вина заради това, че аз си имам гадже, а тя — не. И не искам тя да се чувства изоставена. Не искам да съм като онези момичета, които забравят за приятелките си в мига, в който на хоризонта им се появи момче.
— Ще видя какво мога да направя — казвам и усещам, че част от старата ми самоувереност започва да се възвръща.
Но тя автоматично се изпарява още в мига, в който отварям вратата на физкултурния салон. Дискомузиката гърми от високоговорителите, а главата на Себастиан се поклаща и извива в кръга на тълпата, която крещи и го аплодира. Очевидно танцува бутаницата, но с кого? Сърцето ми се стяга. Автоматично решавам, че танцува с Лали, но точно в този момент Лали се появява до мен и ме сграбчва за ръката.