По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Защото не е редно.
— А редно ли е Кени да те зареже насред паркинга?
— Не.
— В такъв случай всичко е наред, нали?
За тих и сдържан мъж, в момента той се държеше изненадващо самоуверено и преди Ема да се опомни, я поведе към едно от сепаретата. Докато се плъзгаше върху меката седалка, тя изведнъж реши, че Тед има право, и когато сервитьорката се приближи, си поръча пуешки сандвич с двойна порция сирене.
Денят съвсем не се оказа такъв, какъвто очакваше. Ема си представяше, че ще го прекара сама с Кени, може би двамата ще се държат за ръце и ще се усмихват един на друг. Глупави фантазии. Реши да ги пропъди с едно солидно похапване.
Тъкмо се опитваше да избере между шоколадов фъч и шоколадов сладолед с бадеми, когато видя здравеняка да влиза в ресторанта. Той огледа помещението, сетне зърна Ема и се закова на място. Когато разбра, че и тя го е забелязала, мъжът извърна поглед.
Окончателно объркана, Ема не знаеше какво да мисли. Беше ли той шпионин на Бедингтън, или не? Ако беше копой на херцога, защо не му бе изброил пълния списък на покупките й в дрогерията? Едва вчера тя бе стигнала до заключението, че е допуснала грешка и този мъж няма нищо общо с цялата история, но сега не беше толкова сигурна. Непознатият определено проявяваше нещо повече от обикновен интерес към нея.
Докато Тед флиртуваше с хубава червенокоса жена, която се бе спряла до масата им, Ема се опитваше да реши загадката. Забеляза, че здравенякът я наблюдава в огледалото с реклама на бира, и съмненията й се изпариха. Беше човек на Бедингтън. Определено.
Младата жена взе чантата си, отвори я в скута си и протегна ръка към солниците за сол и пипер. С ловък замах ги забърса от масата в чантата. Обърна се, за да се увери, че мъжът я е видял. Ужасеното му изражение показваше, че нищо не е пропуснал. Тя едва сподави желанието да скочи от мястото си, да отиде при него и да му нареди да си запише съвсем точно какво е видял, за да не забрави да го докладва.
За съжаление, здравенякът не беше единственият свидетел на кражбата й.
— Какви ги вършиш, по дяволите!
Ема беше толкова погълната от случващото се, че не бе забелязала появата на Кени. Той беше сам, навярно бе оставил Питър при майка му. Когато се приближи, клиентите на „Роустабаут” започнаха да му подвикват:
— Хей, Кени. Благодарим за обяда!
— Оценяваме жеста ти! Говеждото филе е супер!
Ема не можеше да повярва на лошия си късмет. Той отново я бе заловил в доста конфузно положение. А той беше провалил деня. Беше измъчил малкия си невръстен брат, а нея я бе зарязал без предупреждение. Той беше прегрешилият. Защо тогава всички черни точки се трупаха на нейната сметка?
— Кени, членовете на „Лайънс Клъб” ме помолиха да ти благодаря от името на всички! – провикна се една сервитьорка на средна възраст.
— И ние с Дийвър се присъединяваме – додаде тип с червендалесто лице, предвещаващо скорошен инфаркт. – Непременно опитай пая с орехи.
— Какво, дявол да го вземе, става тук? – намръщи се Кени.
— Днешният обяд е за твоя сметка – осветли го Тед. – И ние всички сме ти задължени. Кредитната ти карта е у Джо.
Кени сви рамене, плъзна се на седалката до Ема и посегна към чантата й. Тя се опита да се възпротиви, но той я измъкна от ръцете й.
— Кълна се, че с всеки ден странностите ти застрашително нарастват – изръмжа той.
И докато Тед го наблюдаваше с неподправен интерес, Кени извади солниците за сол и пипер и ги остави на масата. – Нека отгатна. Решила си да устроиш поредната сценка за херцога.
— Копоят му отново е тук – просъска тя и кимна към здравеняка. – Трябваше да направя нещо.
Той погледна в указаната от нея посока. Едната му вежда се покатери на темето. Сетне поклати глава и й върна чантата.
— Никога в живота си не съм срещал друга жена, която умее толкова успешно да се излага на публично място.
До гуша й бе дошло от снизхождението му. Нямаше повече да го търпи, особено след миналата нощ.
— Отдръпни се, за да мина!
— В никакъв случай.
— Щях да ги върна! – избухна тя, но в следващия миг се осъзна. – Какво правя? Защо изобщо си правя труда да ти обяснявам? Нямам какво повече да ти кажа след това, което надроби днес.
— Във всеки случай не съм задигал солници.
Тед се облегна назад, наслаждавайки се на спектакъла.
— Онзи мъж е казал на Бедингтън, че съм купила в дрогерията само един таблоид!
— Таблоидите са отврат. Пълни с лъжи. Знаеш ли, че веднъж писаха и за мен? Как съм имал бурна любов с една моя бивша учителка от гимназията.
— Между другото, това си беше чиста истина – уточни Тед.
Кени се направи, че не го чу.
— Не мога да си представя какво те е прихванало да четеш подобни гадости.