Сянка и кост

– Аз само ще го поваля, Алина. Ти ще трябва да го довършиш – каза.

– Почакай – спрях го и положих ръка върху неговата.

Еленът бавно пое напред и спря само на няколко крачки от нас. Виждах как гръдният му кош се надига и спуска, как ноздрите му се разширяват, как дъхът му се превръща на пара в мразовития въздух.

Той прикова в нас тъмните си и влажни очи. Тръгнах към него.

– Алина! – прошепна Мал.

Еленът не помръдваше, докато вървях към него; не трепна дори когато протегнах ръка и допрях топлата му муцуна. Ушите му шавнаха леко, кожата му светеше с млечно сияние в сгъстяващия се мрак. Мислех си за всичко, от което се отказахме двамата с Мал, за риска, който поехме. Мислех за седмиците, прекарани в преследване на стадото, за мразовитите нощи, за дните на мизерия и безкрайно ходене и бях доволна. Радвах се, че съм на това място и съм още жива в тази студена нощ. Щастлива бях, че Мал е с мен.

Взрях се в тъмните очи на елена и усетих твърдата земя под здравите му копита, долових аромата на борова смола в ноздрите му, мощните удари на сърцето му. Знаех, че не съм тази, която ще сложи край на живота му.

– Алина – припряно прошепна Мал, – нямаме много време. Знаеш какво трябва да направиш.

Поклатих глава. Не бих могла да прекъсна живота в тъмния взор на елена.

– Не, Мал. Ще открием друг начин.

Звукът, който дочухме, приличаше на тънко подсвирване. Последва го тъп кух удар на стрела, попаднала в целта. Еленът измуча и отстъпи назад, от гърдите му стърчеше стрела. Предните му крака се подкосиха и той коленичи. Олюлях се. Кошутите от стадото изплашени се пръснаха сред дърветата. Мал на мига се озова до мен с готов за стрелба лък. Поляната се пълнеше с опричници във въгленочерни униформи и Гриша със сини и червени наметки.

– Трябваше да го послушаш, Алина. – Гласът дойде откъм сенките ясен и студен. После и Тъмнейший излезе на поляната, мрачна усмивка играеше по устните му. Черният кафтан се влачеше подире му като абаносов разлив. Еленът лежеше повален на хълбок в снега, дишаше тежко, а в тъмния му поглед личеше ужас.

Усетих движението на Мал, преди да го видя. Той насочи лъка към елена и пусна стрела, но Вихротворец в синя одежда излезе напред и светкавично протегна ръка. Стрелата се отклони наляво и падна в снега, нестигнала целта.

Мал отново посегна към колчана, но сега Тъмнейший стрелна ръка напред и прати тъмна лента от мрак, която взе да се кълби към нас. На свой ред вдигнах ръце и от пръстите ми заструи светлина, която с лекота разпръсна мрака.

Това обаче се оказа подвеждащ ход. В следващия миг Тъмнейший се насочи към елена и вдигна ръка с до болка познат жест.