Три сестри, три кралици

— Не могат да направят нищо — заявява той. — Ти си кралица на Шотландия, аз съм твой съпруг. Ти си майката на краля. Могат да паднат пред теб на колене. Те са просто бунтовници и предатели, а сега големият печат е у нас и ние можем да прокараме всеки закон, който пожелаем.

Копнея да е прав, а дядо му и всичките му сродници, както кланът Дръмонд, така и кланът Дъглас, са съгласни с него. Казват, че можем да се противопоставим на недоволните лордове. Когато заемаме дръзко тази позиция на владетели, други лордове преминават на наша страна. Лорд Дейкър казва, че лордовете, които ми се противопоставят и искат да повикат френския наследник, Олбъни, са мои врагове, чисто и просто, и че трябва да използвам влиянието на клана Дъглас, за да им наложа волята си. Англия ще ме подкрепи, ако им обявя война. Арчибалд казва, че трябва да назначим собствено управление, и затова назначавам чичо му, епископ Гавин Дъглас, за свой лорд-канцлер, и свиквам парламент — свой, опозиционен парламент, — който трябва да се събере по наша заповед в Пърт.

Мисля си, че може би поемам огромен риск, че това е рискована, но страхотно смела постъпка. Защото самите лордове, които са се зарекли да ме принизят, са принудени да ми изпратят съобщение от херцога на Олбъни, който е провалил предателската им игра чрез рицарското благородство на отговора си. Готов е да се съгласи да дойде в Шотландия само като съветник; не желае да бъде мой враг, не иска да узурпира властта на сина ми. Няма да дойде по тяхно нареждане, а само по мое.

Но какво да правя с лордовете? Те се бунтуват срещу мен, а аз нямам пари за армия, нито мъже, които да събера. На Ард му е лесно да заявява, че ще издържим на обсада и те никога няма да превземат Стърлинг. Това не е живот — да бъдем затворени в замък, докато парламентът призовава предпочитания от него регент да дойде от Франция. Пиша на Хари и заявявам, че колкото и да е зает с Мери и прекрасните ѝ рокли, пищния ѝ годеж и прекрасното ѝ пътуване до Франция, трябва да ми изпрати армия, защото съм обсадена от собствените си хора. Казвам, че съм отишла в Стърлинг заради собствената си безопасност, но междувременно съм открила, че не мога да си тръгна. Пленена съм в собствения си замък, и единственият, който може да ме избави, е Хари.

Хари ми изпраща съобщения по лорд Дейкър, управителя на пограничните области между Англия и Шотландия, когото сега трябва да приемам за верен съюзник и приятел. Явно Хари няма да ми помогне, както би било редно. Съобщава ми, че не може да изпрати армия в Шотландия в помощ на мен и съпруга ми, защото току-що е научил, че сме посегнали на главния херолд и сме отмъкнали печата от лорд-канцлера. Хари казва, че не съм в безопасност в Шотландия и че трябва да спася себе си и синовете си от властта на тези бунтовни лордове. Казва ми, че трябва да избягам при лорд Дейкър, който ще ме отведе в Лондон. Обещава, че момчетата ми ще бъдат възпитани като английски принцове, а Джеймс ще бъде посочен за негов наследник. Но трябва да се измъкна от Стърлинг и да пресека границата до Англия, преди Олбъни да пристигне и да ме плени. Хари казва, че е направил всичко по силите си пред своя нов зет, френския крал, за да се увери, че Олбъни няма да дойде — но след като шотландските лордове са се обърнали против мен и са го поканили, какво би могъл да стори някой?