Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Малко след това самолетът падна през ръба на водопада; последваха няколко съобщения за нещо, случващо се при каменната кариера, след което настъпи пълна тишина.
И ето че сега Марио и Хлапето бяха съвсем сами и гледаха към ракетната батарея на Дракон. Може и да бяха закъснели да предотвратят първото изстрелване, но нямаше да позволят второ.
Батареята представляваше скалисто възвишение с равен връх, свързано с останалата част на базата с дълъг тесен мост над една клисура. Върхът беше нарочно заравнен и на него имаше дузина тежки влекачи с ракетите си.
Хлапето не откъсваше поглед от батареята.
— Мисля, че можем да стигнем незабелязано, ако се спуснем по тази страна на моста, минем по дъното на клисурата и се изкачим от другата страна с помощта на магнитните куки.
Марио поклати глава.
— Исусе Христе, не разбираш ли? Прецакани сме. Плашилото е мъртъв и скоро същото ще важи и за останалите.
— Така или иначе, продължаваме да се борим — твърдо заяви Хлапето. — Налага се. А сега да вървим. Имаме да взривяваме батарея.
И забърза напред.
Марио се намръщи и промърмори:
— Не всички са герои, Хлапе.
Прехвърлиха се според замисъла на Хлапето — пресякоха клисурата и се изкачиха на равния връх с помощта на магнитните куки, след което незабелязано се скриха под един от влекачите.
Почти незабелязано.
Една охранителна камера ги бе уловила в обектива си.
Господарят на анархията се беше върнал в командния си център и наблюдаваше мълчаливо как двамата морски пехотинци се катерят нагоре към батареята.
Взе микрофона си.
— Добре. Дай ми гранатите си — задъхано каза Хлапето на Марио.
Точно тогава в ухото на Марио заговори глас:
— Здравей, ефрейтор Пузо. Ефрейтор Виторио Пузо от щата Ню Джърси. Виждам, че сте при ракетната батарея и лежите под един от влекачите ми.
Марио се сепна. Погледна бързо към Хлапето, който с нищо не показваше, че е чул нещо, и едва сега осъзна, че гласът идва от слушалката на Армията на крадците.
— Той не може да ме чуе, Виторио. Само ти можеш. И може би така е по-добре, като се има предвид предложението, което смятам да ти направя.
Марио замръзна.
— Пич, дай гранатите де — подкани го Хлапето.
Марио вдигна ръка, сякаш се боеше да не би наблизо да се спотайва охрана, макар че всъщност слушаше гласа.
— Аз съм Господарят на анархията, Виторио, командващият Армията на крадците. Аз съм твой враг, но не е нужно да е така.
— Марио… — изсъска Хлапето.
Марио му подаде четири гранати, но продължи да слуша.
— Разбирам какво са ви наредили да направите, Виторио — да унищожите ракетите ми и така да ми попречите да изстрелям сферите в газовия облак. Помисли малко, Виторио. Познаваш света. Сериозно. Мислиш ли, че това са единствените ракети, с които разполагам?
Марио се намръщи. Подобна мисъл беше минавала през главата му. Веднага след унищожаването на влекачите щяха да станат преследвани мишени. И това щеше да е безсмислен самоубийствен жест, ако има и други ракети.
— Виторио. Помисли трезво. Ако взривите влекачите, хората ми ще се втурнат направо към батареята и ще ви убият.
Хлапето погледна Марио, забеляза, че се е отнесъл и слуша нещо, и се намръщи.
— Какво правиш, по дяволите?
Марио му махна с ръка да се разкара.
— Разбира се, че имам други ракети, Виторио. Така че смъртта ти ще е напразна и глупава жертва, тъжно пропиляване на живот. Аз обаче те познавам, Виторио. Досието ти е пред мен. Не си глупак. Чичо ти Салваторе в Джърси би казал, че е време за сделка.
— Какво предлагаш? — грубо попита Марио.
Хлапето се извърна към него.
— Ей, какво…
— Ако убиеш младия Томпсън още сега и не унищожиш влекачите ми, не само ще те оставя жив, но и ще ти позволя да напуснеш острова, когато всичко свърши — каза Господарят на анархията. — Ще получиш имение в Чили, колкото искаш жени и четири милиона долара, за да изживееш живота си в разкош.
Хлапето вече беше достатъчно близо, за да разбере какво прави Марио. Погледна потресен другаря си.
— Какви ги вършиш, човече…?
В отговор Марио извади своя М9 и стреля от упор в челото му.
Бам!
Хлапето отлетя назад и се строполи на земята.