Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Значи информацията ви хареса? — отвърна Скофийлд. — Тогава какво ще кажете за тази? Всичко това е нагласено от ЦРУ. Вие, кучи синове от Управлението, сте позволили на руснаците да откраднат плановете за този комплекс, защото сте знаели, че ще го построят. Точно затова сте знаели за допълнителната сфера в бункера долу, защото не друг, а именно ние сме проектирали цялата база. И сега, когато Китай е икономическата сила, заплашваща първенството на Америка, вие създадохте тази фалшива терористична армия, за да задействате атмосферното оръжие.
Калдерон се усмихна едва доловимо.
— Тази терористична армия не е фалшива. Пехотинците й са съвсем истински, или поне те се смятат за част от реална терористична армия.
— Ами вие? Господарят на анархията? Нека позная — тези белези по лицето ви не са истински, нали?
Калдерон докосна отвратителния белег, обезобразяващ лявата линия на челюстта му.
— Добра пластична хирургия, нали? Също като с очите ви — всички забелязват точно тях. Когато се прибера у дома, кожата ми ще бъде възстановена, татуировките — премахнати. Същото се отнася и за тези поразителни сиви контактни лещи. Понякога трябва да си хамелеон, за да вършиш този вид работа.
Калдерон се наведе към прикования за пружината Скофийлд.
— В крайна сметка, капитане, правя всичко това, включително и промяната на лицето си, само за доброто на Съединените американски щати. Един новозабогатял Китай представлява заплаха за препитанието на триста милиони американци. Китайската комунистическа партия е установила брутален и корумпиран режим. Наистина ли искате те да управляват света? И Америка има много трески за дялане, но като световен лидер ние сме много по-добрият избор от Китай. Но изглежда, че предпочитате да видите Китай като водеща сила в света. Мислех си, че от вас се очаква да се борите за Америка.
— Аз наистина се боря за Америка — отвърна Скофийлд. — Но когато става дума за световно господство, не съм аз човекът, който да взема решенията. Ако Америка не може да запази честно доминиращото си положение, тя не заслужава да бъде световен лидер. Щом Америка трябва да унищожи някоя страна, която заплашва господстващата й позиция, то ние сме точно толкова лоши, колкото и китайците.
Калдерон кимна.
— В такъв случай излиза, че ние с вас сме в идеологическа безизходица. Жалко, наистина жалко. Вие сте умен и решителен. Ако целите ни съвпадаха, двамата с вас можехме да бъдем мощен екип.
И точно тогава Скофийлд внезапно осъзна нещо.
— Още не сте намерили сферите — каза той. Погледна към Тифон. — Именно затова вашето момче не ме уби на място.
Калдерон кимна философски.
— Хората ми в момента претърсват острова за цивилните ви колеги, господин Уайнбърг от АИОП и госпожица Доусън от Националната администрация по океаните и атмосферата.
Скофийлд се изненада, че Калдерон знае имената на Зак и Ема. Информацията за самия него лесно можеше да се намери в някоя военна база данни, но сведенията за тях бяха по-трудни за откриване. Явно изненадата пролича на лицето му.
— Питате се откъде знам имената им — рече Калдерон. — Забелязвате детайли, капитане, дори в сегашното си положение. Впечатлен съм. Ето откъде знам. Ефрейтор?
И в отговор на повикването в стаята влезе Марио — без белезници, напълно свободен.
— Марио — изпъшка Скофийлд. — Нали не си…
— Напротив — каза Калдерон. — Застреля другия млад морски пехотинец в главата, от упор. Двамата с ефрейтор Пузо говорим на един и същи език. Направих му предложение, което не можеше да откаже.
— Марио… — отново промълви Скофийлд.
Марио го погледна безразлично.
— Съжалявам, сър. Трябваше да избирам страна и избрах онази, която сметнах, че ще излезе победител.
— А Хлапето?
Марио сви рамене.
— Умря бързо.
— Шибано миризливо лайно такова — изръмжа Скофийлд.
— Капитане — намеси се Калдерон. — Зная, че господин Уайнбърг и госпожица Доусън са някъде на този остров, и хората ми ще ги открият. Надявам се обаче, че ще ни помогнете да ускорим издирването им.
— Не виждам как бих го направил.
— Капитане, моля ви — изкиска се Калдерон. — Може да знаете името ми, но явно нямате представа кой съм аз. Макар че сигурно не бихте одобрили методите ми, през последните девет години лично предотвратих шест терористични атаки от мащабите на единайсети септември на американска почва чрез изтръгване на информация от заловени терористи. Точно това съм аз — необходимо зло. Аз съм тъмната страна на американската душа. И вече в продължение на близо три десетилетия в опитите си да запазя Америка аз изучавам човешкия ум и ефекта на мъченията върху него — как да мотивирам пленник, как да го нараня, как да му дам надежда, а в някои случаи и как да го пречупя. Точно сега не е нужно да се тревожите, че трябва да направите нещо за мен. Защото онова, което ще изживеете, не е свързано с онова, което ще направите. Онова, което ще направим на вас, ще накара господин Уайнбърг и госпожица Доусън да се предадат.