Плашилото и армията на крадците

— И как е успяла тази работеща на половин работен ден психоложка да те научи на онова, на което най-големите специалисти в областта не са били в състояние? — попита Шампион.

Скофийлд поклати глава.

— Ще ти прозвучи шантаво, но тя ме научи на някои техники на запаметяване, сред които и една, наречена метод на локацията. Някои я наричат дворец на паметта или катедрала на паметта. Подреждаш спомените си на някакво въображаемо място — катедрала, градче, къща — каквото и да е, стига да е нещо, което познаваш много добре и можеш да си го представиш лесно. Когато искаш да си спомниш нещо, отиваш до това място и намираш съответния спомен. Доктор Улако обаче ме научи и на нещо повече — как да използвам същото това място, за да забравям.

— Продължавай — подкани го Шампион.

— Трябва да функционирам, да съм в състояние да продължа напред — каза Скофийлд. — Не исках да забравям Лисицата, но трябваше да мога да… прибирам… спомена за нея, за да продължа напред и да бъда личността, която съм.

— И какво е твоето място? — попита Шампион.

— Шантаво е. Ще решиш, че е тъпо.

— След час сигурно ще съм мъртва, така че какво ти пречи да ми кажеш?

Скофийлд пое дълбоко дъх. Никога не беше казвал на никого за това, дори на Майка.

— Подводница — каза той.

Въпреки волята си Шампион се изкиска.

— Съжалявам.

— Казах ти, че е тъпо…

— Напротив, умно е. Много умно. Подводниците имат здрави стени и отделения, които можеш да изолираш с херметични врати. Струва ми се великолепно място за складиране на спомени, особено ако са болезнени.