Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Шампион го изгледа дълго, след което продължи:
— След това идва ред на лова на глави на Великолепната дванайсеторка, по време на който ракетостроителят Джонатан Килиън заловил приятелката ти Елизабет Гант, позивна Лисицата, и я обезглавил по най-жесток начин с гилотина. Това е повратен момент в живота ти. Оттегляш се от военна служба за четири месеца. Началниците ти решават, че си пречупен. И страшно се изненадват, когато един ден се появяваш и им казваш, че си готов да се върнеш на работа. И как постъпват те? Правят те преподавател, а после те скриват тук с някакъв незначителен екип за изпитания на оборудване. Поредното обидно назначение.
Шампион зачака реакция.
— Смъртта на Лисицата наистина ме пречупи — рече Скофийлд. — Но в крайна сметка… намерих начин да се справя.
— Как? — попита Шампион. — Сериозно питам. Как се справи? Като мен ли? Развил си имунитет към емоциите?
Скофийлд се замисли за момент.
— Не. Не, не по този начин. През онези първи няколко месеца след историята с Великолепната дванайсеторка ме пратиха на куп психиатри, все най-учените глави, всички с достъп до свръхсекретна информация, най-доброто, което може да се намери. По дяволите, тарифата на един беше хилядарка на час. Но никой от тях не успя. Продължавах да мисля за Лисицата, представях си смъртта й. Продължавах да мисля за това какво можех да направя. Чувствах се безсилен. Оттеглих се в себе си.
— И какво се промени? — попита Шампион.
— Открих нов главовед. Не психиатър, а психолог, най-обикновен терапевт. При това не от Морската пехота. Майка я намери, видяла листовката й, закачена на дъската за обяви в работата на мъжа си, и ми я даде. Ралф е шофьор на камион и компанията, за която работи, предлагаше безплатна терапия на служителите си заради зачестилите разводи. Както и да е, името на психоложката бе Брук Улако и не беше някакъв бял възпитаник на Бръшлянената лига. Беше майка на две момчета и работеше на половин работен ден в мазето на къщата си в Балтимор. Започнах терапия при нея.
Мислено Скофийлд виждаше всичко, сякаш бе станало вчера.
Пристига при старата градска къща с каменни стени и го посреща Брук Улако, жена със светлокафява коса към четирийсетте, с широки бедра, приветлива усмивка и остър като бръснач ум.
Седи в кабинета й в мазето, богато украсен с растения в саксии и фотографии в рамки, които обаче не са в състояние да скрият тръбите и парните котли, нито да заглушат звуците на децата, които си играят горе. И как веднъж д-р Улако извика високо: „Деца! Имам клиент! Хайде по-тихо!“.
Скофийлд харесваше тази атмосфера.
Други биха я намерили за разсейваща, но за него беше нормална и това я правеше великолепна. Това беше истинският свят. Истински деца си играеха по истински начин и истинска майка им казваше да играят по-тихо. Именно за такъв свят се беше сражавал и именно затова вършеше работата си, затова отиваше на ужасни мисии срещу ужасни хора на ужасни места.
Освен това Улако не обичаше заобикалките. Говореше открито и честно, понякога дори брутално откровено. Ако усетеше, че Скофийлд се мъчи да подмине някой въпрос или емоция, го насочваше обратно, дори често го прекъсваше с думите: „Хайде стига, пехотинецо, това не е вярно…“.
В същото време можеше да е невероятно мила. Например, когато говореше за Гант, за нейната ослепителна усмивка, за това какъв чудесен човек беше, Улако просто седеше и го оставяше да приказва. В подобни случаи никога не го прекъсваше.
Още в самото начало се появи проблем — Улако нямаше същото ниво на достъп като другите светила и отначало Скофийлд не можеше да й разкаже за случилото се на онази съдбоносна мисия, а само за чувствата си. След известно време обаче, когато почувства, че може да й се довери, попита началниците си в Морската пехота дали Улако не може да бъде проучена и да й се осигури необходимото ниво на достъп, за да може да й разкаже повече. Това отне няколко месеца, много проверки (включително две претърсвания на кабинета й за бръмбари) и три теста с полиграф; Улако изтърпя всичко това, без да мигне — имаше брат, Брайс, който се биеше в Афганистан, така че разбираше. Накрая получи достъп СС/ДВИ или „строго секретно/деликатна вътрешна информация“, който й позволяваше да научи подробностите на мисиите, свързани с терапията на Скофийлд. Така нещата станаха много по-лесни.
Но докато откритият подход на Улако и скромният й кабинет в мазето караха Скофийлд да се чувства удобно, му помогна всъщност необичайният й метод на терапия.