Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Калдерон кимна на Тифон и високият му заместник грубо залепи устата на Скофийлд с лепенка.
— А за лично забавление — каза Калдерон, докато Тифон смъкваше пружината със Скофийлд на една количка, — смятам да пречупя ума ви, докато ви измъчвам.
След това, воден от Мариъс Калдерон, който отново бе в ролята си на Господаря на анархията, и следван от предателя Марио, Тифон изкара количката със Скофийлд от помещението с душовете, за да бъде посрещнат с ликуващи викове от събралата се отвън тълпа.
Скофийлд беше изкаран в огромна кънтяща зала, в която го очакваше тълпа от около четирийсет члена на Армията на крадците.
Моментално разбра, че се намира в чудовищното газово отделение под грамадните комини на остров Дракон. Намираше се на най-високото от трите нива, на просторна тераса, гледаща към огромно, наистина огромно пространство. Непосредствено под него беше средното ниво, където доминираше дълъг конвейер, който захранваше индустриална пещ, намираща се на третото и най-долно ниво до три гигантски кръгли цистерни.
Цистерните, чието зелено течно съдържание димеше зловещо и беше непрекъснато разбърквано от въртящи се стоманени перки, се намираха точно под един от грамадните комини. Идентични цистерни се виждаха по-нататък, под втория комин. Захранвани от сложна плетеница тръби с най-различни измервателни уреди и клапани, цистерните представляваха биещото сърце на атмосферното устройство — газът, който се издигаше от тях, беше леснозапалимата ТЕБ смес, способна да подпали небето.
На северната страна на огромното помещение имаше не друго, а огромен черен влак, два пъти по-широк от нормалните и изработен от свръхдебела закалена стомана. Беше спрял при платформа, от която започваше широка рампа, водеща направо към газовото отделение. Ако можеше да се съди по посоката, в която водеха релсите, влакът бе използван при построяването на газовия отдел за превозване на материали от пристанището за подводници на източния бряг.
Вонеше отвратително на химикали — миризмата на ТЕБ и друга противна воня, която Скофийлд разпозна с ужас — миризмата на изгорено човешко месо.
При появата на Скофийлд тълпата главорези от Армията на спасението нададе ликуващи викове.
И тогава той видя другите пленници.
Бяха общо четирима — двама недалеч от него, чиито изтезания вече бяха започнали и които бяха предизвикали овациите, които бе чул преди малко, и двама по-нататък на терасата.
Скофийлд погледна първо към по-близката двойка. Единият беше завързан за пружина на легло също като него. Другият висеше от вдигнатата вилица на електрокар в ужасно болезнена поза — на китките си, които бяха закопчани зад гърба му. Краката му висяха на сантиметри над земята.
Мъжът на пружината беше Айрънбарк Баркър, тюленът, чийто екип беше надупчен в пристанището за подводници и който по-късно беше заловен, след като успешно бе саботирал изхвърлянето на газа за известно време.
Лицето на Айрънбарк беше подпухнало, цялото в синини и рани, по голия му гръб имаше отвратителна мрежа следи от изгаряния с ток. Скофийлд видя при краката му автомобилен акумулатор, свързан с проводници за рамката на пружината. Секунда по-късно забеляза парче дърво, пъхнато между окървавените му зъби.
Вторият пленник, който висеше от електрокара, бе Джеф Хартиган, надутият контрактор, който беше останал в лагера въпреки съветите на Скофийлд.
Главата му беше клюмнала и изобщо не се движеше — доколкото Скофийлд бе в състояние да прецени, спокойно можеше и да е мъртъв. Трудно беше да се определи. Висеше на закопчаните си китки и раменете му вече бяха излезли от ставите.
Калдерон забеляза, че Скофийлд гледа Хартиган, и обясни: