Плашилото и армията на крадците

Остров Дракон

4 април, 12:30

1 час и 30 минути след крайния срок

Скофийлд се свести от плесница.

Откри, че е закопчан с белезници за изправена желязна пружина от легло. Ръцете му бяха разперени настрани и нагоре. Краката му бяха вързани с въже за долния край на рамката. Приличаше на изопачена версия на Исус на кръста.

Тифон стоеше пред него.

— Събуждай се, събуждай се, Плашило…

Скофийлд осъзна положението си и го обхвана ужас.

Беше гол до кръста. Горната половина на зимния маскировъчен водолазен костюм беше свалена от раменете му и навита на кръста по същия начин, по който автомеханик би навил работния си комбинезон.

Потръпна от студа.

Канадката, колана и бойния му ремък ги нямаше. Странно, но ботите и чорапите му също бяха свалени. Високотехнологичният му налакътник липсваше, но старият електронен часовник „Касио“ си беше останал на китката; явно беше толкова боклучав, че не си заслужаваше да му го отнемат. Оръжията и магнитната кука също ги нямаше, но това не важеше за огледалните му очила — те бяха кацнали подигравателно на челото му.

Огледа се.

Намираше се в малка стая с облицовани с плочки стени, канали в пода и душове по стените — явно нещо като баня.

Изведнъж откъм единствената врата на стаята се разнесе рев на тълпа. Скофийлд не успя да проумее какво означава. „Ликуване?“

Тифон го зашлеви пак. Този път по-силно.

— Свести се.

В полезрението на Скофийлд се появи втори човек.

Скофийлд го позна моментално. Беше мъжът, който се бе подигравал на руския президент, онзи, който се беше нарекъл Господарят на анархията.

Беше по-възрастен от Тифон, над петдесет, но изглеждаше стегнат, силен, все още във форма. Киселинният белег по лявата му страна рязко изпъкваше отблизо. Очите му бяха необичайни — светлосиви, странно хипнотизиращи.

И не приличаха на очите на Тифон. Този човек не беше психопат, не бе лишен от съчувствие и загриженост. Всъщност бяха пълната противоположност на очите на Тифон — сякаш бяха създадени с единствената цел да долавят емоциите, чувствата, болката. В тях се четеше остър ум и те сякаш виждаха през теб. Тифон беше грубата сила. Този човек беше нещо друго. Нещо повече.

Господарят на анархията се взираше в разпнатия полугол Скофийлд — анализираше го, преценяваше го.

— Значи това е прочутото Плашило — рече той. — Приятно ми е да се запознаем. Аз съм…

— Предполагам, че сте Калдерон — прекъсна го Скофийлд. — Мариъс Калдерон. От ЦРУ.

Калдерон се усмихна тъжно.

— Боя се, че тази информация означава, че никога няма да напуснете жив този остров.