Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Картина стр. 143
Газът напълно покриваше Китай.
Преди не го беше забелязал. Подобно на всички останали, най-много беше загрижен за собствената си страна; сега обаче погледна на изображението от различна перспектива — в сравнение с Китай, Азия, Европа и Индия, Америка щеше да понесе само едно леко перване от атмосферното оръжие.
Шампион се намръщи.
— Значи Армията на крадците е творение на ЦРУ? Фалшива терористична групировка?
— Стопроцентово американско производство — кисело рече Скофийлд.
Погледна отново документа и видя, че Калдерон дори говори и за нещо друго — рухването на Съветския съюз.
„Беше изказано предположение, че този план може да се осуети от потенциалното падане на съветския режим (събитие, което според моите анализи ще се случи около края на това десетилетие). Не вярвам подобно нещо да се отрази отрицателно на плана. Всъщност по-вероятно е да му съдейства.
Всяка нова конфедерация след падането на съветския режим ще трябва да опазва многобройните оръжия за масово поразяване на Съветския съюз и най-вече ядрения арсенал и оръжия като Тесла устройството. Първостепенни «екзотични» военни инсталации като тази на остров Дракон ще изискват поддръжка от минимални екипи военни, които лесно ще могат да бъдат подкупени…“
Скофийлд поклати глава.
— И ето докъде се стига. План, замислен през осемдесет и четвърта, дава плодовете си сега — сега, когато Китай е станал грамадната горила на света. Има само две неща, които този Калдерон не е предвидил — че Василий Иванов ще успее да се измъкне за достатъчно време, за да изпрати сигнал за тревога…
— А второто?
— Че моят малък изпитателен екип ще е в района.
С тези думи Скофийлд спря спасителния сал малко преди края на пукнатината, в която се намираха.
На стотина метра нататък се издигаше Дракон, или по-точно отдавна изоставеното покрито със скреж китоловно селище, разположено на северозападния бряг на острова.
Скофийлд се загледа към него и каза:
— Има и трето нещо, което не е очаквал. Колко твърдо решен ще съм да го спра.
Марио и Хлапето се бяха скрили зад ниска бетонна стена до основните комини, откъдето се откриваше изглед към ракетната батарея на остров Дракон. Бяха напрегнати и нащрек, внимаваха да не се разкрият.
Преди това бяха гледали и слушали поразени как Скофийлд беше профучал през комплекса, като в крайна сметка избяга със сферите към пистата.
Но сега нещата се бяха променили.
Скофийлд се бе провалил и сега те трябваше да се намесят. Мисия — да унищожат ракетната батарея на Армията на крадците и така да попречат на изстрелването на нови сфери в замърсеното небе.
Хлапето не забравяше и за крайната възможност — да открият и унищожат сателитната връзка на Армията на крадците, антената, която ги свързваше със засичащия ракети спътник, предпазващ ги от ядрен удар.
Това беше по-трудно за изпълнение. Не беше задължително антената да е голяма, а това означаваше, че може да е навсякъде, стига да има изглед към небето. Ако от Армията на крадците бяха умни (а по всичко личеше, че са), нямаше да е лесно да я намерят; и наистина, нито Хлапето, нито Марио бяха забелязали нещо, наподобяващо подобна чиния.
И тъй, докато Скофийлд вилнееше, Марио и Хлапето, все още облечени в канадките на противника, внимателно се бяха промъкнали до ракетната батарея от южната страна на комините.
Когато обаче пристигнаха на сегашното си място, една от ракетите беше изстреляна и в южното небе блесна ослепителна бяла светлина — и двамата си помислиха, че са се провалили, че Армията на крадците е постигнала целта си. След това чуха възбудените гласове и видяха как противниците трескаво се разбягват във всички посоки.
По време на суматохата един от стражите ги забеляза, но Марио го свали с един-единствен куршум, изстрелян със заглушител. Докато скриваха тялото му, Марио взе слушалката му.
Двамата долепиха уши до нея и заслушаха коментарите на противника за измъкването на Шейн Скофийлд:
— … Току-що вкара шибания самолет в реката!…
— … Пратете веднага амфибиите!…
— … Нещо току-що излезе отзад…
— … В онази бетонобъркачка има трима. Пипнете ги! Две от сферите са у тях!…
— … Доберете се до шибаните сфери…