Медуза: Мръвка за тигъра

Почувствах как искрица надежда отново се разгаря в мен. Дали печеният психокасапин си играеше, или беше искрен? Това май нямаше да науча…

— Теб не мога да спася — отсече Джоргаш. — Бях безсилен да помогна и на приятелите ти от племената. Но техните съзнания нямаха здравината на твоето, нито пък бяха пресъградени и укрепени от професионалисти. Ако не изпълня програмата както я е поръчал Ипсир, ако частица от личността ти се съхрани дори дълбоко в подсъзнанието, ще проличи. Признавам, че никога не съм правил това, което ще извърша с теб. Моят учител нямаше да се затрудни. Самият той е създал теорията на процеса, макар и за съвсем други цели. Ето какво реших — ще натикам една структура от личността ти в специфична ниша на психиката, възможно най-далеч от съзнателното равнище. И ще прекъсна всякакви връзки между тази особена матрица и останалите дялове на мозъка. Стремя се към съвсем крехко равновесие. Разликата между запазването на това късче от твоето „аз“ и пълното ти заличаване се измерва с четиридесетия знак след десетичната запетая. Няма да знам дали съм успял, нито точно какво съм отделил. Опитвам се обаче да съхраня твоята ненавист и презрение към системата на Медуза и преди всичко към хората, които с готовност причиняват такива унижения на себеподобните си. Ако жаждата ти за мъст е достатъчно силна, пак ще я има, макар и погребана. Един-единствен стимул ще може да я свърже отново с волята — когато тримата се съберат на едно място и ти си при тях. Успея ли, твоята сляпа ярост ще ги унищожи или ще загинеш, докато се опитваш да ги довършиш. Уви, шансът не е голям. Някой от извергите може да умре, не е изключено и да не те допуснат на срещите си. От друга страна, нищо чудно заради предстоящата война да се съвещават на живо по-често. Може да мине седмица или месец, година или десет. Да се надяваме, че ще се случи. Принуден съм да рискувам.