Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Втори въпрос. Растенията и животните на четирите планети се вписват напълно в рамките на познатия ни живот на въглеродна основа, а биологическите им взаимодействия са предвидими и уравновесени. Изключение е само вездесъщият микроб на Уордън, който е уникален поне за известната ни част от галактиката. Това е съвсем друга форма на живот. От подобен организъм бихме могли да очакваме светкавични мутации. Всъщност и общоприетата теория гласи, че той е бил пренесен от Лилит на другите три планети. Изглежда трябва да се съгласим, че микробът на Уордън хем се нагажда веднага към коренно различни условия, хем през останалото време е устойчив и напълно предсказуем в свойствата си… Това също е немислимо от биологична гледна точка. Принуден съм да направя извода, че този организъм е изкуствено създаден и разпространен съзнателно на всичките четири планети от разумни същества.
Според мен можем да намерим убедителни доказателства, че в тези светове микробът изпълнява функцията на «управител». Първоначалните ни заблуди за същността му са породени от твърде различните му прояви у хората на всяка от планетите. Но тази изкуствена форма на живот изобщо не е била предназначена за хората — тя просто поддържа екосистемите на четирите свята в строго определени граници и отстранява всякакви отклонения.
Установихме, че микробът на Уордън, макар и със сравнително елементарна химическа структура, може да действа в огромни колонии и да използва невероятен обем информация. Но откъде и как я извлича?
Първоначално разгледах хипотезата, че организъмчето притежава колективен интелект, тоест мисли и осъзнава в единство, макар и да не се намира в общо тяло. Наистина, липсваха данни, потвърждаващи това предположение. Хора от Харон например пътуват до Медуза без неблагоприятни последици, макар че са на стотици милиони километри от своя свят — достатъчно разстояние, за да бъде прекъсната връзката им с планетарното «съзнание». Не можех да си представя също и как такива организми ще съхраняват и обработват квадрилионите битове, необходими дори за регенерацията на един-единствен орган у човека.
Но когато мислено наподобих микробите на Уордън на невротрансмитери, започнах да виждам смисъл в системата. Те явно са само отдалечени сензори на някакъв център за обработка на информацията. Пак има един логически допустим вариант — този център представлява компютър с изумително разностранна функционалност и направо фантастична изчислителна мощ. Само това обяснение допуска съществуването и на всички останали факти.
Нищо не подкрепя и хипотезата за външен източник на енергия, от който се нуждае микробът на Уордън — хипотеза, обясняваща защо над определено разстояние от звездата на системата микробите се разпадат и унищожават носителя си. Оказа се, че тези организми извличат всичко необходимо именно от своя носител. А в по-редките случаи, когато трябва да отговорят на повишените изисквания на средата, проявяват ограничена способност за превръщане на вещество в енергия и обратно. Очевидно е обаче, че не са предназначени специално за това, защото макар да спасяват симбионта си, той изпитва болка и други сериозни неудобства. Такъв организъм едва ли би се саморазрушил по изтъкваните досега причини.
Но ако отново се замислим над факта, че микробът е твърде проста структура и всъщност не може да прави нищо самостоятелно, а е единствено приемо-предавател, разбираме, че ограничението е наложено именно от невъзможността да обменя информация на прекалено голямо разстояние от ръководещия го компютър.
Също толкова очевидно е, че се използват четири различни честоти, може би дори и различни излъчватели за четирите обитаеми планети. Затова например човек от Цербер изглежда «мъртвешки» на човек от Харон, който е свикнал да възприема енергийната мрежа от микроби във всеки жител на своя свят.
Къде може да се намира основната станция за управление на микробите? Подозирам, че съществува централен компютър някъде извън «зоната на живота», вероятно на някой от хилядите големи и малки спътници на Момрат, както и подчинени му за всяка от планетите.