Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Няма проблем, ще ти осигуря връзка. Между другото, не се ли сещаш, че в момента всички са се събрали в твърде уязвимата орбитална станция над Лилит? И с един точен изстрел…
— Та после да си играем на сляпа баба с алтаварите? Освен това, с какво смяташ да стреляш по Владетелите?
— В стражевия кораб има предостатъчно оръжия за толкова проста задача.
Мъжът се разсмя от сърце.
— Ето ти пример защо човекът винаги ще тържествува над компютъра! Не си ли зададе досега въпроса как алтаварите щъкат на воля из Диаманта? Кое е първото място, където би ги изпробвал, за да се увериш, че ще заблудиш успешно Конфедерацията?
— Тъй ли било… Значи си убеден, че контролират напълно кораба? Твърде обезпокояващо предположение.
— И въпреки това съм готов да се обзаложа! Спомни си, че просто седнах пред случайно попаднал ми комуникационен пулт, набрах името на Мора и планетата, а след секунди вече разговарях с него. Никой не се изненада и не започна тепърва да установява връзка.
— Бих могъл да взривя нашия модул, за да опазя поне събраната информация.
— Надявам се да не го направиш. Точно сега съм единственият представител на Конфедерацията, на когото Мора и останалите са склонни да се доверят. Познават ме, и то в различни превъплъщения. Сред тях съм в няколко варианта. Аз съм досущ като Кал Тремон, Парк Лакош и Куин Жанг, но все още незаразен от микробите на Уордън. Ще повярват само на мен; защото разполагат с подробен анализ на характера и способностите ми. — Агентът пак се ухили. — Дано не ти се наложи да ме затриеш, стари приятелю.
— Нямам намерение да предприема крайни мерки, докато не се уверя в окончателния провал на нашата мисия.
Мъжът се надигна от креслото и се премести в работния си кът. Предпочиташе химикалката и листовете пред терминала. Никога не беше сигурен кой следи заниманията му, а хартията се мачкаше и гълташе за секунди. Не изневеряваше на отдавнашните си навици.
Мина доста време. Бюрото и подът наоколо се изпъстриха с драсканици, схеми и изчисления. Накрая човекът ги събра в неравна купчинка, засмя се и си кимна. Протегна ръка и включи специалния комуникатор.
— Осигури ми защитен канал Р — нареди той на компютъра. — Тесен лъч, сигналът да мине през двоен скрамблер, еднократен код. Да включим и нашите приятели в купона.
Сигналите, подобно на корабите, минаваха по странния път между измеренията. Затова щом изтекоха няколко минути в съгласуване на процедурите за сигурност, агентът можеше да говори със събеседника си, сякаш са в една стая.
— Слушам те, Контрольор — прозвуча почти непромененият глас на комодора. — Тук е Татенцето.
— Здрасти, Крега! Струва ми се, че си преуморен.
— Спях дълбоко допреди минути. Глътнах две хапчета, но още не са ме събудили достатъчно. Пак ли имаш някоя спешна молба като онази за Цербер?
— Не. Подготвих доклада си. Интуицията ми подсказва, че съм пропуснал нещо важно, но не виждам как да вмъкна липсващото късче в картинката. Обобщих събраните досега факти и изводите, до които стигнах. Информацията е предостатъчна, за да вземете решение, пък и не вярвам да ни остава още много време. В Диаманта вече се е събрал военен съвет.
— А в цивилизованите светове сякаш се е разтворил адът — изтърси Крега. — Преди малко бях полегнал за пръв път от четири денонощия. Пълен хаос! Снабдителните кораби не пристигат там, където ги чакат, заводите на десетки планети спират работа поради липса на суровини, на много места вече ограничават дори снабдяването с храна и други жизненоважни запаси. Имаше престрелки между ескадри от собствения ни флот! Контрольор, броят на внедрените роботи и мащабът на подривната операция надхвърлят границите на въображението ми! Трябва да са хиляди тези гадини, и то все на ключови, макар и сравнително дребни постове в снабдяването, управлението на транспорта, комуникациите и каквото още се сетиш. А знаеш, че всички дейности в Конфедерацията са оплетени в сложна зависимост.
Агентът закима, без да може да скрие усмивката си. Мора бе нанесъл първия удар, навярно придружен със заповед да се надигнат могъщите политически и престъпни шайки, ръководени от Четиримата владетели.
— Много ли е зле? — попита той и затаи дъх заради надеждата да чуе утвърдителен отговор.