Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Засега се държим, но на нокти и зъби! — изръмжа комодорът. — Уж бяхме готови, но размахът на действията им е невероятен… а и пипат с дяволска хитрост. Заменили са с роботи хора, които са само поредните брънки в дълги и сложни вериги, но при нашата система даже и една дребна грешчица обърква всичко. Почти невъзможно е да проследим от кого тръгва лавината на провалите. Вече има бунтове на изгладнели тълпи тук-там. Прав си, че времето за умуване свърши. Ако не ни посочиш спасителен изход, не остава друго, освен да унищожим целия Диамант, и то незабавно.
— Не ми се вярва, че ще успеете, Татенце — възрази агентът. — Оплескахме работата с тези пришълци. Всички данни сочат, че са по-силни от нас. И… дръж се здраво за стола, докато слушаш доклада ми. Няма да повярваш на ушите си.
— Добре, започвай. Не знам обаче дали мога да разчитам напълно на твоята преценка за военната им мощ. Логиката ни подсказва съвсем друг отговор.
Мъжът в модула мрачно се ухили. Защо един убиец-психопат би нарекъл пришълците „чудовища“, „страшилища“, „зли демони“? Въпросът бе измъчвал мнозина на Харон, но тъй и не налучкаха верния отговор. А той го знаеше.
Върховно зло е, когато една разумна раса обмисля дали да извърши геноцид срещу друга разумна раса не защото се плаши от нея, а просто защото я смята за досадна пречка.
Тъкмо се канеше да започне доклада си и се сети за още нещо.
— Татенце, отдавна се чудя за нашия главен агент в Диаманта, доктор Думония. Що за тип е, мътните го взели?
— Думония ли… Бивш шеф на психиатричния отдел в криминалното управление. Не под това име, разбира се. Той създаде повечето методики за подготовка на хора като теб.
— И е решил, че Цербер е най-подходящото местенце за заслужен отдих?!
— Че защо не? Контрольор, спомни си с какво се е занимавал десетилетия наред! Кукудокторите непрекъснато ровят из дълбините на болни мозъци. Накрая или им писва непоносимо, или стават подобия на пациентите си. И едното, и другото важеше за Думония. Толкова неоценими услуги ни е направил, че ни дожаля да се отървем от него веднъж завинаги. А беше немислимо да му прочистим главата с психосонда — отдавна е станал неподатлив към тези машинки. Затова му измислихме желязно прикритие, пък той избра да се засели на Цербер. Настроен е кисело и цинично към Конфедерацията, но не се влюби и в Четиримата владетели. Сговорът им с пришълците явно преля чашата и Думония реши отново да се включи в играта.
— Много се радвам, че е останал на наша страна.
Крега се разсмя.
— Той трябва да се радва най-много. Има в главата и тялото си няколко органични измишльотини, подобни на предавателите в твоите двойници. Два са толкова нови, че дори не подозира за тях. Ако някога стане опасен, най-близкият до него спътник ще прати кратък импулс и останките на доктора ще се разлетят из галактиката.
Нямаше какво повече да се каже след тези думи. Агентът се прокашля, погледна за миг бележките в ръцете си и промърмори:
— Готов съм да докладвам.
— Аз пък съм готов за запис. Започвай!
2
„Значителна част от този доклад е резултат от дедуктивни заключения, а не от преки наблюдения. Веднага заявявам категорично, че всеки извод е логичен спрямо известните ни факти за Диаманта и за конфликта между човечеството и пришълците.
Ще започна с анализ на най-основните въпроси за изключително сложната загадка, която ни поднася Диамантът на Уордън.
Първи въпрос. Каквито и хипотези да са предлагани досега, вече е очевидно, че четирите обитаеми планети са създадени изкуствено. Разбира се, орбитата на всяка от тях я поставя в «зоната на живота» и преди съответният свят да е бил основно променен, но само разстоянието до местното светило не е достатъчно, за да направи някое небесно тяло годно за живеене. Налага се категоричният извод, че планетите са били подложени на тераформиране. Достатъчно е да посоча, че на никоя не може да се проследи еволюция на доминиращите видове, както и на цялата екосистема.
Господстващите животински разновидности на всеки от световете нямат сериозна конкуренция. Студенокръвни рептилии в най-горещия свят, насекоми в най-плодородния, воднодишащи бозайници на покрития с океани, едри бозайници и във водата, и на сушата на най-студения. С други думи, четири форми на живот доминират на четири различни планети, като всички останали видове или липсват, или имат минимална роля. Не мога да приема теориите за невероятни случайности в еволюцията. Очевидно е, че наблюдаваме резултатите от експеримент, обхванал цялата система. Да смятаме, че сегашната екология на планетите се е развила по естествен път, означава да отхвърлим едва ли не всички закономерности в развитието на Вселената.