Медуза: Мръвка за тигъра

— Не и от нас. Е, може да се каже, че дори е работил в наша полза, макар и не официално. Струва ми се, че при някоя от предишните си задачи Крийгън е подочул туй-онуй за пришълците. Едва ли ще научим как точно е станало. Важното е, че се е сетил какво ни заплашва — много години преди и Конфедерацията да се стресне. Нищо чудно да е знаел от десетилетия, защото — доколкото разбираме — пришълците през цялото време са си бити тук.

— Нямаше ли да е по-лоялно, ако бе докладвал веднага на началниците си? — подхвърли машината.

— Да докладва ли? И как е щял да ги убеди? Сигурен съм, че не е разполагал с неопровержими доказателства. Конфедерацията повярва в заплахата чак когато тя ни се изтресе на главите. Дори и сега пипат меко и умуват, вместо веднага да ударят с все сила… а е ясно като бял ден, че средището на заговора е в Диаманта. Щяха да обявят Крийгън за безумец, да го ликвидират или отново да го пратят на заточение. Затова е решил да си изиграе ролята докрай, пък каквото ще да става. Борил се е упорито двадесет години — помисли само, двадесет! — за да стане Владетел на Лилит и да хване юздите. Според мен убихме безцелно най-великия агент в историята на Конфедерацията.

— Нима си въобразяваш, че е подлъгвал пришълците, за да ги унищожим по-лесно?

— О, не! Искрено и сериозно се е посветил на подривните удари срещу Конфедерацията чрез онези проклети роботи. Предпочитал е цивилизованите светове да бъдат отслабени и раздрусани, вместо да започне галактическа война. Обзалагам се! Така впрочем си обяснявам и спокойствието на Мора и Ипсир. Според мен онези алтавари са далеч по-могъщи, отколкото си ги представяме. Дори мисля, че Крийгън ги е преценил като вероятните победители в една всеобхватна война, в която ще загине огромна част от човечеството. Бил е принуден да избира между потайно съсипване на Конфедерацията и открит сблъсък, който не бихме могли да издържим.

— Ще включиш ли изводите си в своя доклад?

— Не. Никой няма да ми повярва. Просто се отървах от някои дразнещи въпроси. В момента само Мора удържа положението, но колкото и да е способен, липсва му геният на Крийгън. Явно преди много време двамата са седнали да си поприказват. Колкото и да е странно, блестящият престъпен ум на Мора накрая е приел позицията на Крийгън. И сега прави каквото му е по силите, но знае, че товарът е твърде тежък за него. Ех, да му се не види!… — Агентът ненадейно се сепна от някакво свое внезапно хрумване. — Обади се на Мора. Кажи му, че искам да говоря с него веднага щом обсъдя положението с началниците си.