Отдел Убийства: Илюзия за грях

Ташков виждаше, че е готова да се разплаче, но храбро преглъща сълзите си. Гледай ти каква била пепеляшка! Просто да й се неначудиш. Откъде се пръкват такива като нея в нашето смутно време? Да не е посмял да припари. Браво бе! Същински пролетарий, който няма какво да губи освен оковите си, затова не се страхува от никого и от нищо. Знае, че по-лошо не може да стане. Може би дори гладува, виж каква е бледа в личицето.

Без повече да пророни нито дума, той бавно излезе във фоайето, размени още няколко приказки с гардеробиера, след което отиде и седна в колата си, паркирана пред ресторанта. Нека девойката се поуспокои, да й мине ядът, да си наговори какви ли не лоши работи за Олег, че е охранявал бандит и че се е замесил в някакво престъпление, а сега трябва да се крие от правосъдието. Да си внуши, че е мръсник и не е достоен за съчувствие. А после Ташков ще отиде да й каже, че Олег загина и че всъщност работеше във ФСБ. От опит знаеше, че когато човек несправедливо е обвинявал някого, после започва да изпитва остри угризения и се стреми незабавно някак да заглади грешката си. В това състояние често дава интересни сведения, без да се контролира какво говори.

Предвижданията му бяха точни, но кой знае защо не се осъществиха. В дванайсет и половина момичето излезе от „Глория“ и тръгна по улицата към близкото кръстовище. Ташков я задмина с колата, слезе и я пресрещна.

— Ира, вие трябва да знаете истината — тихо проговори той. — Отначало не исках да ви я казвам, но после реших, че постъпвам неправилно, и се върнах. Не бива да мислите лошо за Олег. Той не беше частна охрана.

— Значи ме е излъгал? — презрително се усмихна тя.

— Не, просто е скрил истината в интерес на работата си. Разбирате ли ме?

— Тогава е от милицията, така ли?

Кой знае защо, Ташков очакваше, че девойката поне ще се учуди и ще реагира на думите му някак по-емоционално. Нищо подобно. Гласът й бе равнодушен и спокоен.

— Не съвсем. Двамата работехме заедно във федералната служба за безопасност. Сама разбирате, че за това не се говори под път и над път, ето защо в нашите среди е прието човек да не казва истината за себе си. Аз също казвам на познатите ми момичета, че работя като частна охрана. Това си е в реда на нещата. Но не то е най-важното. Олег загина, Ира.

— Олег… какво? — не разбра тя. — Как го казахте?

— Загина. Точно в деня, когато си е тръгнал от вас да се прибере вкъщи. Именно затова дойдох да ви попитам какво е правил Олег през тия няколко часа, преди да загине. За какво е говорил и мислил? Вие сте последният човек, който го е видял жив. И трябва да ми помогнете.