Бунтът на кралицата [bg]

Беше короната на Лиадан. Разпознах я от илюстрацията с нейното изображение, на която се бях възхищавала веднъж, преплетените клонки от сребро и цветни пъпки от диаманти — корона, която изглеждаше, сякаш звездите се бяха събрали около нея. И той я носеше. Едва не се намръщих, разгневена при гледката.

Извърни поглед — нареди сърцето ми, когато Ланън се размърда на трона, очите му възприеха гордостта ми като заплаха.

Погледнах наляво, право към Аленах.

Той също се взираше в мен.

Лордът беше елегантен, добре сложен и поддържан; върху широката гръд на късата му червеникавокафява дреха бе изобразен гербът му с елена и лаврите. Тъмнокафявата му коса беше прошарена с няколко сиви ивици; две малки плитки обрамчваха лицето му, а на челото му стоеше тънка златна корона, за да бележи благородния му произход. Челюстта му бе гладко избръсната, а очите му проблясваха като въглени — потрепваща синя светлина, която ме накара да потреперя. Дали той също ме възприемаше като заплаха?

— Почитаеми кралю, този печат беше намерен сред вещите на човека.

Отместих поглед от Аленах, за да видя какво ставаше при ниското столче в подножието на трона. Мъжът пред мен беше на колене, свеждайки глава пред Ланън. Изглеждаше към шейсетгодишен, сбръчкан, изнурен и треперещ. До мъжа стоеше страж, облечен в зеления цвят на Ланън, и обвиняваше човека. Оставих вниманието си да се насочи към тях, особено когато видях от пръстите на стража да виси квадратно късче син плат.

— Донеси ми това — поиска Ланън.

Стражът се изкачи на подиума, поклони се, а после подаде на краля синия плат. Гледах как Ланън се усмихна подигравателно като вдигаше плата, за да го видят придворните.

Там се виждаше кон, пришит с яркосребриста нишка върху синия плат. Лицето ми мигновено побеля като платно, сърцето ми заблъска силно в гърдите, защото знаех чий бе този герб. Беше знакът на лорд Морган. Лорд Морган, предрешен като Тео д'Арамис, който в момента беше в Дамхан за лова…

— Знаете ли с какво ще заплатите за това, че носите герба на предателя? — спокойно се обърна Ланън към коленичилия мъж.

— Почитаеми кралю, моля ви — изхриптя мъжът. — Аз съм верен на вас, на лорд Бърк!

— Ще заплатите с главата си — продължи кралят, с отегчен тон. — Палач!

От сенките изникна едър мъж с качулка и брадва в ръце. Друг мъж донесе дръвника. Бях смазана от шок, от ужас, когато осъзнах, че се готвеха да обезглавят мъжа пред мен.

В залата се бе възцарила мъчителна тишина и всичко, което чувах, беше споменът за думите на Журден… Аз гледах, боейки се да проговоря открито. Всички се страхувахме да му противоречим открито.

А сега гледах как старият човек бе заставен да коленичи и да положи глава на дръвника. Само след миг щях да пристъпя напред, да оставя цялата си фасада да рухне, когато един глас наруши тишината.