Бунтът на кралицата [bg]

Двайсет и едно

Госпожицата със Сребърната роза

Територията на лорд Аленах, замъкът Дамхан

Пристигнах в Дамхан точно когато тъмносиня вечерна тъмнина обагряше небето. Вътрешният двор кипеше от оживление; слуги в ливреи търчаха наоколо с фенери да пренасят храна от килерите за запаси, носеха вода от кладенеца и мъкнеха наръчи дърва за огъня, в подготовка за празненството същата вечер. Кочияшът ми отвори вратичката, но Аленах бе този, който ме свали на земята.

— Страхувам се, че става твърде късно за обиколка — каза той, а аз спрях, за да вдъхна въздуха — горящи листа, тлеещи дърва и димът от кухненските огньове.

— Една обиколка утре, навярно? — помолих точно когато към нас с подтичване се приближи чудовищно огромно куче и завря нос в полите ми. Застинах; кучето приличаше на вълк, с твърда козина и страховит вид. — Това… това вълк ли е?

Аленах подсвирна и кучето-вълк моментално се отдръпна от мен, като примигна към господаря си с бистри кафяви очи. Той сведе намръщен поглед към нея:

— Странно! Неси мрази непознати. И не, тя е хрътка за лов на вълци, отгледана е да ги преследва.

— О! — Все още се чувствах малко неспокойна, макар че Неси отвърна на погледа ми с изплезен език, сякаш бях най-голямата й приятелка. — Струва ми се… дружелюбна.

— Обикновено не е. Но наистина изглежда доста запленена от теб.

Гледах как Неси си тръгна с подтичване и се присъедини към глутницата си от три други хрътки за лов на вълци, следваха един слуга, който носеше голямо парче месо.

Едва тогава се обърнах да погледна замъка.

Разпознах го.

Тристан го бе оприличил на буреносен облак, слял се със земята. И открих, че бях съгласна с него, понеже замъкът бе построен от тъмни камъни, издигащи се нагоре като кълбест облак. Струваше ми се примитивен и стар — повечето прозорци представляваха тесни процепи; бе построен през жесток период на постоянна война, времето преди кралица Лиадан. И въпреки това бе приветлив като дружелюбен великан, разтварящ обятия.