Бунтът на кралицата [bg]

— Така да бъде. МакКуин може да пресече границата невредим и ще дойде да ме помоли лично за помилване. Амадин, засега ще отидеш с лорд Аленах.

Насилих късмета си за последен път:

— Милорд, ще ми позволите ли да напиша писмото до баща си, за да знае, че може да прекоси канала? — В това писмо щях да използвам две фрази, които щяха да подскажат за гнева на Ланън от молбата ми и щяха да го уверят, че бях успяла да стигна до Дамхан. А в този несигурен и опасен момент не смеех да изпратя писмо през канала без разрешението на краля.

— Разбира се, че можеш. — Ланън ме вземаше на подбив, когато направи знак на писаря да донесе подвижното писалище, хартията и мастилото си при мен насред пътеката. — Всъщност, нека го направим сега заедно. — Кралят изчака, докато натопих перодръжката в мастилото, а после ме спря, точно преди да започна да пиша. — Ще ти кажа точно какво да му напишеш. Как ти се струва?

Не можех да откажа:

— Да, почитаеми кралю.

— Напиши следното: До моя най-скъп, малодушен баща… — поде Ланън с оживен тон. Поколебах се и мастилото покапа по пергамента като почерняла кръв, кралят изръмжа: — Напиши го, Амадин!

Изпълних нареждането му и в гърлото ми се надигна жлъчка. Ръката ми трепереше — целият му двор можеше да види как треперех като листо. Положението не се подобри, когато лорд Аленах дойде и застана до мен, за да се увери, че пишех точно каквото кралят диктуваше.

— „До моя най-скъп, малодушен баща“ — продължи Ланън. — „Негова всемилостива светлост, кралят на Мевана, се съгласи да позволи на предателските ти кости да пресекат канала. Смело уредих това за теб, след като осъзнах колко великодушен е кралят и колко си ме мамил с разкази за миналите си неволи. Смятам, че с теб ще трябва да обсъдим някои подробности, след като кралят говори с теб, разбира се. Твоя покорна дъщеря, Амадин.“

Подписах го със сълзи в очите, докато дворът се смееше и кискаше на унищожителната духовитост на краля си. Преглътнах горчилката; не беше тук мястото да изглеждам слаба или изплашена. А не смеех да си представя Журден да прочете това, не смеех да си представя как щеше да се сгърчи лицето му, когато прочетеше тези думи и осъзнаеше, че кралят се бе подиграл с мен и ме беше заставил да действам против волята си пред публика.

Адресирах писмото до склада за разтоварване на бъчвите с вино на пристанището в Изота, където Журден наглеждаше доставките. А после отстъпих назад и чувствах, че ще рухна, докато една силна длан се обви около ръката ми и ме задържа изправена.

— Писмото ще бъде изпратено утре — каза Аленах, впивайки пронизващия си поглед в бледото ми лице.

В ъгълчетата на очите му имаше ситни бръчици, които издаваха, че обичаше да се смее и усмихва. Миришеше на късчета карамфил и горящ бор.

— Благодаря — промълвих, неспособна да потисна още едно потръпване.