Бунтът на кралицата [bg]

— Смятам да построя Дом на познанието тук.

Това бях казала на Мерей, преди да замине от Мевана като се надявах, че то щеше да я привлече обратно, надявах се, че щеше да обедини влечението си с моето.

Почувствах погледът на Картие да се измества към мен и се обърнах на седлото, за да го срещна.

— Искам само най-добрите ариали да преподават на възпитаничките ми — продължих. — Знаеш ли къде мога да намеря такива?

Вятърът разроши косата му, когато ми се усмихна; среднощно пламъче проблесна в очите му, когато прие предизвикателството ми:

— Познавам един.

— Кажи му да кандидатства веднага.

— Не се безпокой. Ще кандидатства.

Усмихнах се и смушках коня си да побърза, оставяйки Картие да ме настигне по пътя.

Питах се дали можех наистина да го постигна, да построя първия Дом на познанието в Мевана, да вдъхновя влеченията към изкуството в една земя на воини. Когато ми се струваше предизвикателно и имах чувството, че се опитвам да избутам неподатлив камък, си представих група мевански момичета с будни, блеснали погледи, които стават адепти на науките, момичета, които носеха мечове на хълбоците си под сини наметала. Представях си как откъсвам избраните за тях съзвездия от небето и осъзнах, че по време на слънцестоенето Картие е бил прав; аз бях както учител, така и историк, и ми предстоеше да проправя пътя си.

Ще въздигна този Дом. Прошепнах обещанието си на вятъра точно когато чух коня на Картие да идва в лек галоп зад мен, скъсявайки разстоянието помежду ни.