![Време на мъчения [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/5/vreme-na-mcheniya-bg-download.jpg)
Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
В Отреза не ловуваше никой, освен самите му жители, а те внимаваха да не взимат повече, отколкото им бе нужно. Оберон въобще не ловуваше, защото вече не ядеше месо. Беше го отказал преди десет години, защото от него се чувстваше вял и отпуснат. Сега консумираше предимно зеленчуци и плодове и малко риба за белтъчини.
Макар и труден, животът в Отреза беше донякъде идиличен, само че тази идилия трябваше да бъде поддържана и опазвана, за което бяха необходими средства. Част от тях идваха от набезите, както Отрезът наричаше „системните обири и грабежи“, но те бяха намалели след смъртта на синовете му. Оберон често мислеше за тях. Минаха години, преди да рискува да посети бедняшките им гробове в Мейн и дори тогава гледаше да не се бави много.
Там, където законът не бе успял да проследи произхода им, те бяха познати като Хенри Форд и Тобин Саймъс. За Оберон те бяха Гидиън и Болдър. Болдър беше принцът, наследникът. Родени бяха от различни майки, но един баща. Оберон знаеше, че Ръс Дъгар е бил наясно кои са, въпреки че бяха напуснали Отреза преди години, за да обикалят по широкия свят и за да учи Болдър занаята. Връщаха се у дома рядко и възможно най-дискретно. Старият шериф беше дал на Оберон копие от шофьорските им книжки, което бе разпространено от полицията в цялата страна след смъртта им. Дъгар бе скъсал документите на четири парчета, след което ги бе сложил в плик, който връчи на Оберон. Никой не продума повече за това дори след като Оберон остави плик с десет хиляди долара на изтривалката на Дъгар.
По-младият му син, Гидиън, беше опасно извратен и Оберон съзнаваше, че ако поведението му продължава да върви в тази посока, ще се наложи сам да го убие, но Джеръм Бърнел бе свършил тази работа вместо него. Болдър обаче трябваше да бъде негов наследник и водач на Отреза. Сега Оберон бе останал без мъжки наследници и беше много вероятно скоро Касандър да предприеме ход срещу него.
Именно Оберон беше взел решението Отрезът да понижи степента си на престъпна дейност, с която се бе издържал до втората половина на миналия век. Кражби, грабежи, отвличания, банкови обири, набелязване на конкурентни организации и отнемане на имуществото им, обикновено под заплаха с оръжие и понякога придружено със смъртни случаи — такива бяха методите на Отреза през по-голямата част от съществуването му. Светът обаче се бе променил и подобни дейности вече не си струваха риска, въпреки че неотдавнашното убийство на Килиан и Хъф им беше донесло четиридесет и осем хиляди долара, след като Лусиъс и Бенедикт, глупавият син на Закари Боуман, бяха успели да ги убедят, че могат да откупят живота си, ако им дадат всичките си пари и обещаят повече да не стъпват в Западна Вирджиния. След това ги бяха застреляли — но тотално се бяха изложили със скриването на телата.
Лусиъс, подпомогнат от по-малкия си брат Мариус и приятеля си Джабал, не се беше справил добре и с убийството на Харпър Грифин. Оберон не бе разпореждал смъртта на Грифин, но не биваше да се учудва, че след толкова години Мариус все пак бе пожелал да си отмъсти. Само че публичният характер на убийството много го ядоса. Беше ненужно и рискуваше да привлече внимание.
Синовете на Касандър се бяха върнали от Мейн по-рано същия ден. Мариус и Джабал веднага изчезнаха и оставиха Лусиъс да разкаже подробностите за случилото се в Мейн, а след това да обясни защо с Бенедикт не са заровили Килиан и Хъф по-надълбоко и по-надалеч от Отреза. Оберон обвиняваше Лусиъс за цялата каша, защото той беше по-големият.
От друга страна, на Лусиъс никога не бе могло да се разчита. Твърде склонен бе към насилие, което в някои случаи беше полезно. Не на всички в Отреза им стискаше да направят това, което понякога се налагаше.
Ала разказът на Лусиъс само беше увеличил тревогите му. Младежът призна, че се е наложило да претупат заравянето, защото забелязал момчето на Чарли Лътър — Пери, идиота — да се разхожда в гората, и ако ги срещнело с телата, щяло да се наложи да направят нещо и с него.