![Време на мъчения [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/5/vreme-na-mcheniya-bg-download.jpg)
Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
Някъде в окръг Пласи, Западна Вирджиния, имаше мъртъв крал.
— Има още нещо, което трябва да вземете предвид — каза Уилямсън със сериозно, почти тъжно изражение.
— Какво по-точно?
— Този Грифин не е казал „мъртъв крал“, а конкретно „мъртвия крал“. Разбира се, може да е било случайно и да не значи нищо.
— Или?
— Госпожа Гъч казала на дядо ми следното: ако създадеш сигурно и сухо местенце в градината си, някоя твар непременно ще се настани в него, била тя паяк, щипалка или нещо по-голямо, като прилеп или птица. Подобно нещо се случва с мъртвия крал: ако стане достатъчно силен, достатъчно могъщ, може да започне да действа като магнит. Ще привлече към себе си нещо, което с радост ще свие гнездо в старите му кости. Може да си няма име или форма, не и докато мъртвите останки не му я дадат, но щом се вмъкне там, не ще си тръгне. Изведнъж онези, които са искали талисман, за да ги защитава, и в отплата са му отдавали почит само на думи, ще открият, че мъртвият им владетел не е толкова безжизнен, колкото са си мислили преди. И може това да им хареса.
И ако това гнездо от кости е достатъчно старо и могъщо, през вековете то ще привлича към себе си зло от същата величина. Вече няма да бъде просто мъртъв крал. Хората ще са дали физическа форма и смисъл на нещо крайно неприятно. Ако Харпър Грифин не се е изразил случайно по този начин, той не е говорел просто за някакъв талисман.
Говорел е за определено битие.
49
Уилямсън изпрати Паркър със същия поглед, с който го беше посрещнал. Застанал до прозореца на кабинета си, той наблюдаваше детектива, който пресече улицата и се запъти към музея и изложбата „Ноктюрно“. Напълно уместно, помисли си: Паркър беше дете на мрака.
Полуразсеяно Уилямсън протегна ръка към стъклената кутийка на близкия рафт. Вътре стоеше отломка от разрушената църква в Просперъс. Професорът отвори капака и завъртя камъка между пръстите си. Стори му се, че усеща съвсем лека вибрация, остатък от енергията, която някога бе притежавал.
Дълъг път бе изминал Уилямсън, за да стигне до Паркър. Беше отказал по-добре платени позиции в името на „Боудън“ и беше използвал всичките си връзки и ресурси, за да се добере до мястото.
И ето че Паркър сам беше дошъл при него.
50
Оберон работеше по двигателя на пикапа си и го подготвяше за зимата. Беше малко рано, но при това непредсказуемо време малко предпазливост не беше излишна. Освен това заниманието му даваше възможност да остане сам и да помисли, докато ръцете и очите му действат, а умът му разнищва проблемите.
Клоните на ясените наоколо бяха оголели, запазили само тъмните си гроздове семена. Листата на буковете бяха пожълтели, а дивата лоза бе станала виненочервена. Във въздуха се носеше ухание на ябълки: група жени и малки деца работеха на чугунените преси зад Квадрата, наливаха сока в шишета и отделяха остатъците за прасетата.
Оберон приготви смес от равни части антифриз и вода, която щеше да предпази пикапа при температури до минус трийсет градуса. Не само географското положение на Отреза бе необичайно, но и климатът също: тук температурите винаги бяха с няколко градуса по-ниски, отколкото в останалата част от окръга, което беше добре дошло през лятото, но не чак толкова през зимата.
Хенкел. Хенкел беше заплаха.
Оберон доля дестилирана вода в акумулатора, за да покрие оловните плочи, провери кабелите и клемите и сложи акумулатора да се зарежда, защото водата беше разредила електролитния разтвор.
Килиан и Хъф. Тези проклети тела…
Дойде ред на системата за задвижване на четирите колела. Провери лоста на раздатката, хъбовете и блокажа на диференциала. Нямаше смисъл да сменя чистачките, защото тези бяха само от няколко месеца, а преди седмица-две беше проверявал маслото. Накрая намаза хубаво пикапа с парафиново покритие, което да го пази от леда и солта, взе си едно безалкохолно от малкия хладилник в гаража и се отправи към гората и полянката с резбованата дървена пейка, която не се виждаше от дома му. Близките му се стараеха да не го безпокоят, когато отидеше там. Той разчисти листата от пейката, седна и се загледа в двойка елени през клоните на иглолистните дървета, които баща му беше посадил, за да пазят животните от ветровете и снеговете през зимата. Елените вече бяха започнали да ядат по по-малко, готвейки се за настъпващите студени месеци, през които щяха да разчитат основно на запасите си от мазнини и способността си да съхраняват енергията си, за да оцелеят — можеха да издържат и месец без храна. Хората, които не знаеха това, понякога им оставяха по нещичко през зимата, но елените бяха чувствителни същества и понякога им бяха нужни седмици, за да се приспособят към нов източник на храна. Най-зле им действаше царевицата: тя им причиняваше остра ацидоза, която можеше да им причини ужасни болки и да ги убие за няколко дни.