Дяволът не обича да чака [bg]

След няколко минути Бонд чу как приглушеният вой на двигателите стана по-силен и писклив; тежката машина плавно се задвижи напред към мястото за излитане. През прозореца, на по-малко от километър в далечината, се виждаше мигащата зелена светлина върху простата контролна кула. Когато достигна края на пистата, големият самолет се обърна и спря. Ревът на четирите двигателя „Ролс-Ройс“ стана оглушителен. Изведнъж машината се устреми напред, бързо набирайки скорост. Бонд усети как гърбът и кръстът му се залепиха за облегалката на удобното първокласно кресло; след миг металната птица се вдигна от пистата, а мощната тяга на задно разположените двигатели я подкара стремително нагоре през редкия нажежен пустинен въздух.

След като и последните камуфлажни мрежи от носа на екраноплана бяха свалени, екипажът, чакащ в стоманения хангар в Ноушахр, зае местата си и запали двигателите. Всички четиринайсет души на борда носеха в себе си британски паспорти, независимо че осем от тях бяха персийци, двама иракчани, двама турци, имаше един от Саудитска Арабия, а последният — седнал срещу таблото е радиосъобщителната апаратура — беше руснак, говорещ фарси.

Това беше първото пътуване на модифицирания екраноплан е добавени четири допълнителни горивни резервоара, шест тактически ракетни установки и четири ракети вода-въздух; сред екипажа се усещаше видимо напрежение, когато, тласкано напред от могъщите двигатели, Чудовището запори спокойното море. Докато част от корпуса оставаше потопена във водата, бе необходима по-голяма мощност на двигателите, за да се достигне нужната за излитане тяга. Водното съпротивление стигаше максимума непосредствено преди точката на излитане, когато апаратът трябваше да преодолее собствената си носова вълна, за да се откъсне от водата.