Жив или мъртъв [bg]

Аднан не знаеше, но колегите му не бяха много по-напреднали в мисията си, само дето се возеха в относителния комфорт на чартърно корабче — бивш руски ферибот.

Вече дни наред той и неговите мъже пътуваха край брега на Карско море, край рибарски колиби и изоставени селища, а малкото коли в заснежената пустош се отдалечаваха от тях, което Аднан се стараеше да не счита за предзнаменование. Трудно можеше да си представи, че някой би живял тук доброволно. В пустинята поне човек можеше да се зарадва на слънцето. Тук сивото облачно небе изглеждаше по-скоро правило, отколкото изключение.

Както очакваше, подслон за нощните им спирки се намираше лесно, но да намериш подслон, който е нещо повече от обикновена колиба, се оказа съвсем друго. Първата нощ им провървя — намериха изоставена юрта с изправна печка за дърва. Оказа се, че брезентът е надупчен и тече, но пък опорните колове все още стояха дълбоко забити в земята и обтягащите въжета ги държаха здраво, така групата прекара нощта в относителен комфорт, докато бурните ветрове отвън блъскаха по юртата сняг и лед като куршуми, а вълните се удряха с рев в скалите. Втората нощ нямаха такъв късмет и се наложи да се сгушат един до друг в спалните си чували в каросерията на камиона, чийто надупчен като сито брезент плющеше на вятъра. След няколко часа в опити да спят се бяха отказали и дочакаха зората с чай, който приготвяха на преносимия лагерен котлон.

И сега, след три дни пътуване се намираха на ден или ден и половина от своята цел, или поне така излизаше според картата, която Аднан проверяваше предпазливо — сверяваше обозначенията и мерките по нея с показанията на ръчния си уред за глобално позициониране. Но цел май не беше точната дума. Може би трамплин. Ако капитанът им спази обещанието си, а той искаше да си заработи останалата част от хонорара, щяха да са още една стъпка по-близо до целта си, и Аднан се притесняваше особено много. От малкото неща, които успя да прочете за района, излизаше, че макар и мрачно, мястото, където се намираха, скоро щеше да им изглежда луксозно. А и онази болест. Имаха хапчета, но докторът, който им предписа дозите, не знаеше точно колко са ефективни. Аднан знаеше, че хапчетата помагат, но без гаранция. Най-добрата им защита щеше да е в скоростта и предпазливостта. Колкото по-дълго стояха тук, толкова по-голям ставаше рискът. И най-лошото беше, че никой не можеше да знае дали е болен дори много години по-късно и не можеше да разбере достатъчно рано дали смъртта не го разяжда. Каза си, че това не е важно. Смъртта си е смърт, просто мост към рая, и хората му знаеха това не по-зле от него. Да се съмняваш означава да обидиш Аллах.