Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Готова съм, Дрейк.
Дрейк я погледна небрежно, хвана я за лакътя и я поведе вън от стаята.
Рейвън изведнъж си спомни за бележката, която беше оставила за Дрейк. Не можеше да допусне той да я намери сега. Дръпна се назад.
— Чакай, забравих нещо.
— Не, не си — каза Дрейк на нисък глас.
Пръстите му се впиха болезнено в меката плът над лакътя й и тя извика от болка.
— Боли ме. Какво ти става? Защо си сърдит?
— Какво има ли? — изсъска Дрейк. — Какво може да има? Когато Уолдо дойде, лично ще те предам в ръцете му. Ако не дойде, ще те пратя при него.
— За какво говориш?
Разбрал е! Господи, намерил е бележката! Спомняйки си собствените си думи, тя разбра, че сигурно са му прозвучали студено и отчуждено, но тя искаше точно това, за да му попречи да тръгне след нея. Беше се опитала по единствения възможен за нея начин да предотврати жестокия сблъсък между Уолдо и Дрейк.
— Прочел си бележката — прошепна Рейвън. Никога не я беше гледал с такова презрение.
— Да — изшептя той. — Що за жена си ти? — Във всяка негова дума се четеше присмех. — Не ти стигна почтеност да ми кажеш в лицето, че искаш да се върнеш при съпруга си. Тъкмо ти ме помоли да те защитя, ако не си забравила. Живя под моя покрив, хранеше се от това, което ти даваха, любеше се с мене така, сякаш това ти харесваше. Не те разбирам, милейди. Да не би изведнъж да си решила, че копелето не е достатъчно добра партия за тебе?
Смаяна, Рейвън не можеше да повярва, че нейната бележка е породила такива враждебни чувства у Дрейк. Тя смяташе, че той с радост ще се отърве от нея. Нима не знае, че тя ще направи всичко възможно, за да го предпази от Уолдо? Как може толкова да се е заблуждавала, че да сметне, че той ще я разбере?
— Ти не разбираш, Дрейк — извика тя, разстроена. — Надявах се като си тръгна, това да предотврати кръвопролитието.
— Не искам да го обсъждам, Рейвън — каза остро Дрейк, дърпайки я със себе си към стълбите. — Кралят чака долу.
Рейвън слезе по стъпалата с очи, изпълнени със страх. Тя не познаваше този сърдит мъж. Стигнаха в залата тъкмо навреме, за да поздравят краля, който влизаше заедно със свитата си.
Рейвън отстъпи назад, докато Дрейк пристъпваше напред и коленичи още пред краля.
— Сир, оказвате ми голяма чест с вашето посещение.
Крал Едуард III беше едър мъж с правилни черти и винаги усмихнат. Имаше прекрасни отношения със своите барони, защото беше оженил няколко от единадесетте си деца в баронски семейства. Едуард и синът му, от когото всички се възхищаваха, Черният принц, имаха големи успехи във войните и поданиците им много ги уважаваха.
— Стани, Дрейк ъф Уиндхърст — каза кралят. — Трябва да видя със собствените си очи чудесата, които си създал в този замък. Но това не е единствената причина, поради която пропътувах толкова много левги. Не, Дрейк, аз ти нося и подарък.
— Подарък ли, сир? Вие вече ми дадохте много повече от това, на което съм се надявал.
— Ти спечели всичко това и дори повече — каза развълнуван Едуард. — Сега аз ти водя съпруга.
Краката на Рейвън се разтрепериха и тя се отпусна на най-близката пейка. Съпруга! Дрейк трябваше да се ожени за жена, която кралят му беше избрал. Рейвън знаеше, че този ден ще дойде, и се почувства така, сякаш целият свят се е сгромолясал. Дрейк я мразеше, а сега щеше да се жени.
— Съпруга ли, сир? — повтори Дрейк. — Аз… не съм мислил да се женя толкова скоро.
— Мъжът има нужда от съпруга — каза сърдечно Едуард. — Твоето владение ще има полза от нежната женска ръка, да не споменаваме за наследниците, които ще имаш от този брак.
— Да, сир — каза притеснено Дрейк.
По даден от краля знак една млада жена пристъпи напред. С покорно сведена глава тя хвърли плах поглед към Дрейк изпод спуснатите си клепачи. Беше богато облечена в кадифе. Талията й бе опасана със златен колан, а сложната й коафюра правеше простия воал и обръча на Рейвън да изглеждат съвсем обикновени.
— Поздрави лорд Дрейк, Уила — каза сърдечно кралят. Уила вдигна глава, усмихна се неловко на Дрейк, после бързо пак сведе чело. Рейвън веднага забеляза чара на тъмнокосата красавица. Косата й беше черна като гарваново крило, а безупречната й сметанова кожа и светлокафявите й очи засенчваха красотата на Рейвън, или поне тя така си помисли. Уила направи съвършен реверанс и Рейвън се запита как Дрейк ще може да устои на такава невинна красота.
— Уила е моя повереница — каза Едуард. — Когато мислих за кого да я омъжа, веднага се сетих за тебе. Годежът ще се състои утре, а сватбата на следващия ден. Доведох моя изповедник да изпълни церемонията.