Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Отдръпна уста от нейната и се вгледа в очите й.
— Ще се любя с тебе, Рейвън. Знаеш, че го искаш. Винаги е така между нас.
От гърлото й се изтръгна изхлипване, но той не му обърна внимание. Знаеше, че думите му ще я наранят, но не повече, отколкото тя го беше наранила. Горящ от нетърпение, той започна да къса дрехите й, докато я съблече напълно.
— Така те искам — каза той, откривайки зъби. — Гола и с широко отворени крака.
Съблече се с невероятна бързина и остана гол като нея. Нуждата бушуваше в него и той не можеше да бъде търпелив, нито да бъде нежен. Дръпна я под себе си, обхвана с уста розовото зърно, докато с ръка мачкаше другата й гърда, а слабините му се триеха в нейните и ерекцията му търсеше топлото място между краката й.
Смаяна, Рейвън застина, а от гърдите й се излъчваха невероятни усещания към онова мокро място, в което членът на Дрейк напираше да влезе. Тя не искаше неговия гняв, искаше любовта му.’
— Не! Не така.
Той вдигна глава и я погледна. Загубена в дълбините на сребристия му поглед, тя можеше да му устои не повече, отколкото би могла да престане да диша, и не се и опита.
Поддавайки се, тя заплете пръсти в косата му, впи се във врата и в раменете му, стенейки името му, докато устата му похищаваше нежните й гърди. Силното му сърцебиене отекваше тежко в нея. Тя затисна устата си с опакото на дланта, за да сподави един вик, когато устата му се плъзна надолу по тялото й, захапвайки лакомо пъпа й по пътя към по-нежни територии. После той я намери. Хълбоците й подскочиха нагоре, когато той зарови лице между краката й и започна да ближе и да смуче меките гънки на нейния пол.
Тя се опита да събере разума си и след малко почти успя, сграбчи косата му и го накара да се дръпне от нея. Не биваше така. Тя губеше контрол. Дрейк искаше да я накаже, да покаже, че е неин повелител. За съжаление успяваше. Цялото й тяло трептеше от желание, когато устата му се прилепи отново върху нея и пръстите му се вмъкнаха в нея.
— Дрейк!
Дрейк вдигна глава и й се усмихна.
— Искаш ли да вляза в тебе сега, Рейвън?
Точно това искаше тя. Ако той не запълнеше тази болезнена нужда вътре в нея, тя скоро щеше да полудее.
— Да! Не? О, моля те!
Усмивката му стана свирепа, докато разтваряше краката й и навлизаше в нея твърдо и надълбоко.
— Сложи си краката на гърба ми — заповяда той.
Тя го направи и той се вмъкна още по-дълбоко. После започна да се движи. Не беше бавното нежно любене, а свирепо чифтосване, краката й бяха обвити около него, а хълбоците му се повдигаха и спускаха в див ритъм. Тя беше загубена, безнадеждно загубена, обладавана от мъжа, когото обичаше — от мъжа, който принадлежеше на друга, точно както той не можеше да я назове своя. Но в сърцето си тя знаеше, че ще бъде завинаги негова. И носеше дете в себе си, за да докаже това.
Натискът вътре в нея растеше, той навлизаше до дъно. И тогава тя избухна. Закрещя, умът й се замъгли и тя излетя в кулминацията си. Притисна се в него, докато тялото му се извиваше и горещата му сперма я изпълваше.
След секунди той се строполи върху нея. Тя прие тежестта му без стон, уплашено осъзнавайки, че може би никога повече няма да бъдат заедно по този начин. Както познаваше Дрейк, той щеше да се подчини на краля си и да се ожени за милейди Уила. Сама и изоставена, Рейвън щеше да бъде принудена да събира пръснатите късчета от живота си и да избяга в дома на леля си. Никога нямаше да се върне при Уолдо, закле се тя, и щеше да пази детето си с цената на живота си.
Рейвън отвори очи и стреснато видя, че Дрейк я наблюдава със странно пламъче в очите.
— Гледаш ме така, сякаш ме мразиш.
— Не те мразя — каза той, отдръпна се и се изтегна до нея. Гласът му беше толкова лишен от чувства, че тя не можа да се сдържи да не посегне към него и да го погали по рамото. Той замръзна, после се обърна и се взря в нея.
— Готова ли си за още?
Тя потръпна, стресната от жестоките му думи.
— Искам истината — каза тя сърдито. — Кажи ми. Само като твоя курва ли ме мислиш?
Той се изправи изведнъж.
— Аз изобщо не мисля за тебе.
Лъжи. Само лъжи, прошепна вътрешният глас на Дрейк. Лейди Уила никога нямаше да заеме мястото на Рейвън, нито в леглото, нито в сърцето му. Рейвън беше пробила стената около гърдите му и сега той трябваше да направи необходимото, за да запуши пробива.
— Отказвам да повярвам, че толкова малко се интересуваш от мене.