Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Къде е вашата стая? — запита Уила.
— В другия край на коридора. Багажът ви скоро ще бъде донесен тук, в стаята. Ако искате да се изкъпете, пратете камериерката си в кухнята да поиска вана.
Тя се обърна и тръгна да излиза.
— Милейди Рейвън!
Рейвън спря и погледна през рамо към Уила.
— Да?
— Къде спи лорд Дрейк?
— Където му хареса — отговори Рейвън, тръгвайки с разтреперани крака по коридора.
Рейвън едва не припадна, влизайки в стаята си. Хвана се за вратата, за да не се строполи, и безуспешно се опита да изтрие от мисълта си картината на интимната прегръдка между Уила и Дрейк. Представяше си как той целува Уила, как я люби с ръце и уста и накрая я взема по най-първичния начин, който мъжът познава. Пусна вратата и се хвърли на леглото. Лежа там дълго, загледана в тавана.
Дрейк размени няколко думи с Болдър, а после поговори със сър Ричард относно настаняването на кралските рицари. Уверен, че всичко ще бъде наред, той седна на масата и поиска бира. Един слуга донесе веднага една гарафа и я сложи на масата пред Дрейк. Дрейк напълни чашата си и отпи голяма глътка, а мисълта му се зарея в изненадващия обрат на събитията. Подтикът да нарани Рейвън го беше накарал да я представи на краля като своя любовница и той вече съжаляваше за суровите си думи. Пристигането на младата жена, която трябваше да стане негова съпруга, го беше стреснало и той още не можеше да се съвземе.
Макар че милейди Уила беше красива, тя не го привличаше сексуално. Изглеждаше банална и лишена от страст, за разлика от Рейвън, чийто дух и огън веднага го възпламеняваха. Да, Уила щеше да управлява домакинството му и да му роди деца, без да се оплаква, както и да остава незабележима в сянката му. За съжаление той очакваше нещо повече от послушание от съпругата си. Той искаше партньорка, любовница, жена, чиято гореща кръв да подхожда на неговата. Жена, която щеше да приема с радост съпруга си в своето легло.
Той искаше… Рейвън.
Не можеше да хареса милейди Уила. Тя му приличаше на капризно, незряло дете, което може би щеше да припадне в брачната си нощ.
Дрейк довърши бирата и поиска още. Колкото и да се опитваше, не можеше да се напие. Припомни си отново мига, когато Рейвън беше припаднала, и как се уплаши за нея тогава. Рейвън беше здрава жена, не се поддаваше на припадъци и истерии. Тя щеше да го напусне. Беше намислила да пътува сама по несигурни пътища в опасни времена, а за това се искаше смелост.
Колкото повече мислеше за студеното писмо, което му беше оставила Рейвън, толкова повече се гневеше. Макар че яростта му донякъде бе смекчена от грижата за здравето й, все още не се беше успокоил напълно. Нуждата да види Рейвън, да я наругае за непочтеността й, го накара да скочи на крака. Изкачи бързо стъпалата, толкова начумерен, че слугите бягаха от пътя му. Нахлу в стаята на Рейвън, без да чука, и затръшна вратата зад гърба си.
Намери Рейвън легнала на леглото, загледана в тавана, и нуждата да разкъса дрехите й и да се вреже в нея беше толкова силна, че той едва не избухна.
Рейвън подскочи, а стреснатият й поглед го предизвика:
— Какво правиш тук?
Той стигна с две крачки до леглото и я загледа мълчаливо, с ръце на кръста и яростно изражение.
— Болна ли си?
— Не, добре съм.
Не й повярва.
— Защо припадна?
Погледите им се срещнаха и се сблъскаха. Тя отговори с въпрос:
— Защо ме представи като своя любовница?
— Отговори ми на въпроса.
— Ти ми отговори.
— Много добре. Представих те като моя любовница, защото ти си точно това — изтъкна Дрейк.
— О, колко жестоко. Колко надменно — разяри се Рейвън.
— Само следвам примера ви, милейди — изръмжа той. — Ти искаше да ме напуснеш. Коравосърдечната бележка, която си написала, е дело на страхлив човек. Мислиш ли, че нямаше да ти позволя да се върнеш при съпруга си, ако желаеше това? Защо, Рейвън? Защо реши да ме напуснеш? Щях да те защитавам с живота си.
— Исках да предотвратя кръвопролитието — прошепна Рейвън.
— Истината, Рейвън — каза остро Дрейк. — Искам истината. Притеснява те това, че съм копеле, така ли е? Затова ли искаш да се върнеш при Уолдо?
— Не! Никога не съм възнамерявала да се върна при Уолдо. Написах го, за да изглежда така.
— Казах, че искам истината, милейди. Стига лъжи!
— Тебе искам, Дрейк. Винаги съм те искала.
Дрейк присви очи.
— Докажи го.
Той се отпусна на леглото, покривайки я с тялото си. Сведе глава и устните му се прилепиха в нейните. Целуваше я силно, притискайки уста в нейната, докато устните й се разтвориха под опипващия му език. Той започна яростно да мачка устата й, искаше да я накаже, задето го е накарала да се интересува от нея. Никоя жена не го беше привличала така, както Рейвън, нито така жестоко го беше разочаровала. Искаше да я разтърсва, да й крещи, да й каже, че е искал да умре заради нея. Какво повече можеше да иска една жена от мъжа?