![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
— Мога да ти дам достатъчно да си купиш билет, ако…
— Не-не — побърза да го спре Меган и се усмихна насила. — Мисля, че се досещам какво имаш предвид. — Наведе се и започна да търси нещо в чантата си.
Бекър почувства лъч надежда. „У нея е“, помисли си той. Нямаше представа по какъв начин се е досетила какво иска от нея, но беше прекалено изморен, за да задава излишни въпроси. Всички мускули в тялото му с благодарност се отпуснаха. Представи си как предава пръстена на широко усмихнатия заместник-директор на АНС. А после двамата със Сюзан щяха да легнат в голямото легло в „Стоун Манър“ и да наваксат пропуснатото.
Момичето най-сетне намери онова, което търсеше — лютивия спрей, убийствена смес от няколко сорта люти чушки. Бързо се обърна и насочи струята право в очите на Бекър. Грабна пътната си чанта и побягна към вратата. Бекър се сгърчи на пода в агония, стиснал лице с ръцете си.
71.
Токуген Нуматака запали четвъртата си пура и продължи да крачи неспокойно. Грабна слушалката и се свърза с централата.
— Някакви новини за телефонния номер? — попита той още преди телефонистката да има възможност да каже нещо.
— Не още, сър. Ще отнеме малко по-дълго от очакваното, защото става дума за обаждане от мобилен телефон.
„Мобилен — замисли се Нуматака. — Ами да“. За щастие на японската икономика, американският апетит за електронни джунджурии се бе оказал ненаситен.
— Приемната станция — допълни телефонистката — се оказа в района на код 202. Но все още не разполагаме с номера.
— 202? Къде е това? — Къде из необятната американска земя се криеше „Северна Дакота“?
— Някъде около Вашингтон, сър. Столицата.
Нуматака вдигна вежди.
— Обади ми се веднага щом научиш нещо.
72.
Сюзан Флечър залиташе в спусналата се над „Крипто“ тъмнина към моста, по който се стигаше до офиса на Стратмор. За щастие той се намираше във възможно най-отдалечената от Грег Хейл част на „Крипто“
Изкачи се на площадката, на която бе офисът на Стратмор. Вратата се клатеше на пантите, защото електронната ключалка бе неизползваема. Сюзан влезе.
— Шефе? — Единствената светлина идваше от включения монитор на Стратмор. — Шефе! — отново извика тя. — Командър Стратмор!
Едва сега се сети, че той сигурно е в лабораторията на Сис-сек. Обиколи офиса му, все още под въздействие на паниката от сблъсъка с Хейл. Трябваше да се махне от „Крипто“. Никаква „Цифрова крепост“ не можеше да я спре и беше крайно време да се действа: да спрат TRANSLTR и да бягат. Погледна светещия монитор на Стратмор и се хвърли към него. Дръпна към себе си клавитурата. „Спирам TRANSLTR“. От този терминал задачата бе пределно проста. Сюзан отвори нужния прозорец и въведе в него:
ABORT RUN
Пръстът й замря над клавиша ENTER.
— Сюзан! — извика глас от прага. Сюзан се извърна ужасена, че може да е Хейл. Но не той беше, а Стратмор. Бледен и някак призрачен в сиянието от монитора. Дишаше тежко. — Какво става, по дяволите?
— Ше… фе! — ахна Сюзан. — Хейл е във „Възел 3“! Преди малко ме нападна!
— Какво! Невъзможно! Нали го заключих долу…
— Нищо подобно! Измъкнал се е. Трябва веднага да повикаме охраната! Спирам TRANSLTR!
— Не пипай там! — Стратмор се хвърли към терминала и блъсна ръцете й настрана.
Сюзан се дръпна, изгледа недоумяващо началника си и за втори път този ден си помисли, че не може да го разбере. Което изведнъж я накара да се почувства крайно самотна.
Стратмор видя кръвта по блузата й и възкликна загрижено:
— Боже, Сюзан! Какво ти е?
Искаше му се да не се бе държал така рязко с нея. Но нервите му бяха опънати до крайност. Трябваше да мисли за много неща — неща, за които Сюзан даже и не подозираше, неща, които не й бе казвал и които се надяваше да не се налага да й казва.
— Извинявай — тихо каза той. — Кажи ми какво стана.
Тя се обърна настрани.
— Няма значение. Кръвта не е моя. Просто ме изведи оттук.
— Направи ли ти нещо? — Той сложи ръка на рамото й, но тя се дръпна и той отпусна ръката си и отмести поглед. Когато отново я погледна, тя се взираше в нещо на стената.
Там, в тъмнината, пултът на електронна ключалка светеше с пълна сила. Стратмор се намръщи. Беше се надявал Сюзан да не забележи светещия контролен панел, който управляваше личния му асансьор. Стратмор и високопоставените му гости го използваха, за да идват и да си тръгват от „Крипто“, без да известяват останалите за това. Личният му асансьор се спускаше на петнайсет метра под купола и после се придвижваше хоризонтално на сто метра през укрепени подземни тунели, за да стигне подземните нива на главния корпус на АНС. Захранваше се от централната сграда и съответно беше напълно независим от спирането на захранването в „Крипто“.