![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Бекър застана пред огледалото и въздъхни. Очите, които винаги досега го бяха гледали с пламенна чистота, този път не бяха така ясни. „Колко време вече се мотая тук?“ Но мозъкът му бе достатъчно изморен, за да се справи дори с тази елементарна аритметика. По навик оправи двойния възел на вратовръзката си. После се обърна към писоара зад себе си. Докато стоеше пред него, отново се запита дали Сюзан вече се е прибрала. „Къде ли може да е била? Нима е отишла в «Стоун Манър» без мен?“
— Ей! — разнесе се зад него гневен глас. Бекър подскочи.
— Аз… И-и-звинявам се… — объркано заекна той, докато бързаше да вдигне ципа си. — Много се… аз…
Обърна се и видя току-що влязло момиче. Беше младо, сякаш свалено от корицата на „Седемнайсетгодишна“ — обуто в консервативно изглеждащи панталони от шотландско каре и с бяла блузка без ръкави. В ръката си носеше пътна чанта модел „ЕлЕл Бийн“. Русата й коса бе оформена в стилна прическа.
— Страшно съжалявам — запъна се Бекър и пристегна колана си. — Но мъжката тоалетна беше… и… както и да е, излизам.
— Шибан перверт!
Бекър се сепна. Непристойността никак не подхождаше на изящната уста — беше като помия, изсипвана от кристална гарафа за вино. Докато се взираше в нея, той осъзна, че тя изобщо не е така фина, както му се бе сторила на пръв поглед. Очите й бяха подпухнали и зачервени, лявата й предмишница бе отекла. Под червенината на кожата прозираше насиняване.
„Господи — помисли си Бекър. — Наркотици интравенозно!“
— Вън! — изкрещя тя. — Махай се веднага!
Бекър моментално забрави за пръстена, за АНС и за всичко друго. Сърцето му се разкъсваше от съжаление. Родителите на момичето сигурно го бяха изпратили тук по някаква програма в подготвително училище, бяха му дали карта „ВИЗА“ и… ето го, в тоалетната на летището посред нощ, за да си бие поредната инжекция.
— Добре ли си? — загрижено попита той, докато отиваше към вратата.
— Добре съм — надменно отговори тя. — Махай се!
Бекър се обърна да излезе. Хвърли последен тъжен поглед на ръката й. „Нищо не можеш да направиш, Дейвид. Не се занимавай повече с нея“.
— Разкарай се де! — изкрещя тя.
Бекър кимна и й каза с тъжна усмивка:
— И внимавай.
67.
— Сюзан? — запъхтяно каза Хейл, заврял лице в нейното.
Все още я беше яхнал, отпуснал цялата си тежест върху нея. Опашната му кост се забиваше болезнено в слабините й през тънката материя на полата. От носа му капеше кръв и се стичаше по нея. Тя усети, че й се повдига. Ръцете му бяха върху гърдите й.
Но тя не усещаше нищо. „Докосва ли ме наистина?“ Трябваха й няколко секунди, докато осъзнае, че той не я опипва, а закопчава горното копче на блузката й.
— Сюзан? — повтори Хейл с труд, сякаш въздухът не му стигаше. — Трябва да ме измъкнеш оттук.
Но Сюзан беше замаяна. Не можеше да разбере нищо.
— Сюзан, трябва да ми помогнеш. Стратмор уби Чартрукян. Видях го с очите си!
Сюзан разбра смисъла на думите му чак след малко. Стратмор уби Чартрукян?! Хейл явно нямаше представа, че Сюзан го бе видяла да се крие долу.
— Стратмор знае, че го видях! — повиши глас Хейл. — И ще убие и мен!
Ако не бе останала без дъх от страх, Сюзан сигурно щеше да се изсмее в лицето му. Много добре познаваше манталитета на бившия морски пехотинец „разделяй и владей“. Измисляй лъжи и противопоставяй с тяхна помощ враговете един на друг.
— Истина е! — извика той. — Трябва да повикаме помощ! Мисля, че и двамата сме в опасност.
Но тя не вярваше на нито една негова дума.
Краката на Хейл явно започваха да се схващат и той се надигна, за да смени позата си. Отвори уста да каже нещо, но така и не можа.
В мига, в който тялото на Хейл се отлепи от слабините й и преди да осъзнае какво прави, някакъв рефлекторен инстинкт заби лявото й коляно с все сила в чатала на Хейл. Тя усети как капачката й размазва меката торбичка между краката му.
Хейл изви от болка и омекна. Сюзан побърза да се измъкне изпод него. Тръгна залитайки към вратата, макар да разбираше, че в това състояние е немислимо да се измъкне навън сама.
Застана зад дългата заседателна маса и заби пети в мокета. Масата бе на колелца. Тя я извъртя към вратата и забута с всички сили. За щастие колелцата бяха добри и масата се затъркаля почти без усилие и набра скорост.
На метър и половина от вратата Сюзан пусна масата, скочи встрани и покри лицето си с ръце. Масата се заби в стъклото и стената избухна в дъжд от ситни парчета. За първи път от построяването на „Крипто“ звуците на залата отвън проникнаха във „Възел 3“.