Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Бринкерхоф изпъшка и за сетен път съжали, че я бе върнал от коридора да провери отчета на „Крипто“. После изгледа протегнатата й ръка.

— Говориш за класифицирана информация в кабинета на директора. Имаш ли представа какво ще се случи, ако ни хванат?

— Директорът е в Южна Америка.

— Съжалявам… — каза след кратко колебание Бринкерхоф. — Просто не мога! — Скръсти ръце на гърдите си и тръгна да излиза.

Мидж го изгледа. Сивите й очи пламтяха.

— О, можеш, можеш… — прошепна тя, обърна се към Големия брат и отвори видеоархивата.

„Ще й мине“, каза си Бринкерхоф, докато се настаняваше зад бюрото си, за да прегледа останалите отчети. Как можеше да очакват от него да предаде ключовете от офиса на директора, защото Мидж я гони параноята?

Беше започнал с разбивката за КОМСЕК, когато работата му бе прекъсната от шум на гласове, идващи от съседната стая. Заряза разпечатките и отиде да види какво става.

Всъщност в апартамента бе тъмно, с изключение на синята светлина, изливаща се през открехнатата врата на Мидж, Вслуша се. Гласовете не спираха. Звучаха… възбудени?

— Мидж?

Тръгна през тъмнината към кабинета й. Сега вече гласовете му звучаха определено познати. Бутна вратата. Стаята беше празна. Столът на Мидж също. Звукът идваше над главата му. Бринкерхоф вдигна поглед към видеомониторите й моментално му призля. На дванайсетте екрана се разиграваше една и съща сцена: перверзно хореографиран балет. Бринкерхоф се подпря на бюрото на Мидж и остана да гледа парализиран от страх.

— Чад? — чу се глас зад него.

Той се стресна, извърна се и се взря в полумрака. Мидж стоеше в ъгъла на приемната, непосредствено до двукрилата врата за кабинета на директора. Ръката й беше протегната и разтворена.

— Ключовете, Чад!

Лицето на Бринкерхоф пламна. Той пак погледна мониторите. Опита се да не вижда образите над главата си, но беше безнадеждно. Той беше навсякъде, стенещ от удоволствие и страстно галещ малките, намазани с мед гърди на Кармен Уерта.