Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Митническите служители му бяха дали плика с акта за раждане.

— Вие сте единственият жив роднина — обясниха му те. — Едва успяхме да ви намерим.

Мислите на Нуматака се върнаха трийсет и две години назад към онази дъждовна нощ и болничното отделение, в което бе изоставил умиращата си съпруга и недъгавото си дете. Беше го направил в името на менбоку — честта — сега само една изпразнена от съдържание сянка.

В плика с документите имаше и пръстен. Беше гравиран с думи, които Нуматака не разбираше. Не че това имаше някакво значение — думите бяха загубили смисъл за него. Той бе захвърлил единствения си син. И ето, че възможно най-жестокият обрат на съдбата отново ги бе събрал.