![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Преди три месеца бе разбрал, че съпругата на командър Стратмор го напуска. Бяха му казали още, че Стратмор остава да работи до невъзможни часове и че напрежението започва да му се отразява. Въпреки разликите в позициите със Стратмор по много въпроси, Фонтейн винаги бе имал възможно най-високо мнение за него: Стратмор беше гениален, може би един от най-добрите професионалисти, работили в АНС. И в същото време, още от фиаското със „Скипджак“, Стратмор се бе намирал под невъзможен психологически натиск. Това обстоятелство правеше Фонтейн неспокоен, защото неговият заместник държеше в ръцете си много лостове, а Фонтейн трябваше да мисли преди всичко за благото на Агенцията.
Фонтейн имаше нужда от някой, който да държи Стратмор под око, но това не се бе оказало никак просто. Стратмор бе горд мъж и властен човек и Фонтейн трябваше да намери начин да следи състоянието му, без да подкопава нито самочувствието, нито увереността му.
Така, от уважение към Стратмор, Фонтейн бе решил да върши тази работа лично. Беше инсталирал софтуер, който позволяваше да се следи акаунтът на Стратмор: електронната му поща, вътрешната му кореспонденция, протоколите от оперативките му — всичко. Ако Стратмор покажеше признаци на пречупване, директорът се надяваше да забележи предупредителни признаци за това в кореспонденцията му. Само че вместо обезпокоителни признаци на срив, Фонтейн бе разкрил основите на една от най-забележителните разузнавателни операции, с които се бе сблъсквал. Нямаше нищо чудно в това, че Стратмор се скъсваше от работа — ако планът му успееше, това щеше да изкупи стократно провала му със „Скипджак“.
Фонтейн бе заключил, че Стратмор е добре и че работи над сто процента от възможностите си — коварен, умен и както винаги заклет патриот. Най-доброто, което директорът можеше да направи, бе да стои настрана и да гледа как заместникът му прави своята магия. Стратмор бе разработил план… план, в който Фонтейн нямаше никакво намерение да се намесва по какъвто и да било начин.
75.
Стратмор попипа беретата в скута си. Макар кръвта му да кипеше, той просто бе програмиран да мисли кристално ясно. Фактът, че Грег Хейл бе посмял да докосне Сюзан Флечър, беше ужасен, но фактът, че вината бе негова, бе още по-неприятен. Сюзан бе отишла във „Възел 3“ по негова идея. Стратмор знаеше как да сдържа емоциите си — случилото се по никакъв начин не можеше да повлияе на подхода му към „Цифрова крепост“. Той бе заместник-директор на АНС. И днес задачата му бе по-критично важна от всеки друг път. Стратмор забави дишането си.
— Сюзан… — Гласът му бе сдържан и спокоен. — Изтри ли електронната поща на Хейл?
— Не — объркано отговори тя.
— Намери ли ключа?
Тя поклати отрицателно глава.
Стратмор се намръщи, дъвчеше долната си устна. Мозъкът му на бясна скорост преценяваше различни варианти. Беше изправен пред дилема. Не беше никакъв проблем да въведе паролата за асансьора си и Сюзан щеше да си тръгне. От друга страна, нуждаеше се от нея тук. Имаше нужда от помощта й, за да намери ключа сред файловете на Хейл. Стратмор още не й бе казал, но намирането на тази информация бе много повече от проява на обикновен академичен интерес… всъщност бе жизненоважно. Стратмор подозираше, че и сам би могъл да конфигурира и пусне програмата за несъответстващо търсене, и кой знае… може би да намери с нея ключа, но вече се бе натъкнал на проблеми с много по-простия за работа трейсър. И не искаше да рискува евентуален неуспех.
— Сюзан — въздъхна той, взел решение. — Искам да ми помогнеш да намеря ключа на Хейл.
— Какво? — Сюзан се изправи и го изгледа диво.
Стратмор се пребори с желанието да стане и той. Знаеше много неща за механизмите за преговаряне и му бе добре известно, че преговарящият от позиция на силата винаги е седнал. Надяваше се след малко тя да седне пак. Но тя не го направи.
— Сюзан, моля те, седни.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Седни! — Това вече беше заповед.
Но Сюзан продължаваше да стои права.
— Командър Стратмор, ако все още изгаряте от желание да проверите какво представлява алгоритъмът на Танкадо, никой не може да ви попречи да го направите… сам! Аз съм дотук.
Стратмор наведе глава и пое дълбоко дъх. Беше пределно ясно, че тя ще иска обяснение. И го заслужаваше. Стратмор взе решение — Сюзан щеше да чуе всичко. Молеше се това да не се окаже жестока грешка.