Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Съдия Ромли, който явно не знаеше причината за този необичаен интерес, огледа с любопитство хората наоколо, а след това се обърна към Скудър:
— Разполагате ли с някакви допълнителни доказателства, с които бихте могли да докажете наличието на труп?
Заместник-прокурорът се изправи и гордо заяви:
— Да, ваша милост. Разполагам с доказателства не само за убийството, но също така и със свидетелски показания, които, ако ми разрешите да обявя, ще свържат по неоспорим начин обвиняемата с престъплението. Но преди да призова този свой свидетел, бих искал да разпитам един друг, който не бе включен предварително в списъка. Неговите показания ще послужат като поставяне на основата.
— Основата за какво? — попита съдия Ромли.
— Свидетелят, когото се надявам да призова тук пред вас, ваша милост, е госпожица Дела Стрийт, секретарката на господин Пери Мейсън — съобщи драматично Скудър. — Тя категорично отказа да направи каквито и да било предварителни изявления относно онова, което ще каже от свидетелското място. Точно по тази причина се налага да я третирам като враждебен свидетел и за да мога да направя това, ще се наложи да поставя основата на въпросите, които ще се наложи да й задам…
— Призовете вашата свидетелка — прекъсна го съдията.
— Госпожица Адел Адамс — обяви Скудър.
Слабата млада жена прекоси съдебната зала, вдигна ръка, закле се и застана на свидетелското място.
— Вашето име е Адел Адамс, нали? Вие сте телефонистка и на шести този месец вечерта бяхте на работното си място в централата на парахода, на който капитан е Джоу Хенсън и с който пътуваха Карл Нюбъри и съпругата му, така ли е?
— Да, сър.
— Бих искал да ви обърна внимание върху обвиняемата и да ви попитам дали сте я виждали преди?
— Да, сър, тя пътуваше с парахода под името госпожа Нюбъри.
— Сега ще ви помоля да си припомните вечерта на шести този месец, някъде около девет часа да се е случвало нещо необичайно, докато бяхте на работа?
— Да, сър, една жена се обади от телефона в големия салон и съобщи…
— Един момент — прекъсна я Мейсън. — Възразяваме против използването като доказателство на нещо, което е било казано по телефона.
— Не бих искал да разпитвам за разговор, воден по телефона — обясни веднага заместник — областният прокурор. — Нямам намерение да използвам този разговор като доказателство против обвиняемата. Единственото, към което се стремя, ако уважаемият съд ми позволи, е да уточня самоличността на човека, който е позвънил в централата.
— Съдът няма да позволи на свидетелката да говори за темата на телефонния разговор — обяви съдия Ромли.
— Ако имате възможност отново да го чуете, бихте ли разпознали гласа на човека, който ви позвъни и ви съобщи нещо, което преди малко охарактеризирахте като необичайно?
— Да.
— Чухте ли отново този глас някъде?
— Да.
— Чий беше този глас?
— Възразявам — обади се отново Мейсън. — Въпросът е неправомерен и не е свързан с разглеждания случай. Явно, че цялата тази процедура има за цел или да сплаши свидетеля, който прокурорът възнамерява да призове след това, или да повдигне обвинение срещу същия този свидетел.
— Във въпроса няма нищо неправомерно — възрази заместник — областният прокурор.
— Възражението се приема — обяви съдия Ромли. — По мнението на съда на тези свидетелски показания може да се гледа единствено като на основа за повдигане на обвинение срещу следващия свидетел.
— Много добре — отвърна мрачно Скудър. — Можете да напуснете свидетелската банка, госпожице Адамс.
— Ако Дела Стрийт наистина се е обадила през онази нощ в централата — започна с ясен и уверен глас Мейсън, — вие би трябвало просто да попитате нея самата и тя със сигурност ще ви каже истината.
— Нямам нужда от вашите съвети — троснато отвърна Скудър.
— Достатъчно, господа — намеси се съдия Ромли. — Ако защитата и обвинението продължават да спорят, съдът ще ограничи правото им да получават думата единствено в границата за задаване на въпроси на свидетелите или даване на съответни разяснения на съда.
— Госпожица Дела Стрийт — твърдо обяви прокурорът.
Вратата на залата се отвори и приставът въведе Дела Стрийт вътре. Лицето й не издаваше никакви емоции. Тя като че съзнателно избягваше да срещне погледа на Пери Мейсън, докато произнасяше клетвата.
— Името ви е Дела Стрийт, работите за Пери Мейсън като негова лична секретарка и заемате тази длъжност вече от няколко години, нали?
— Да — отвърна тя.
— Вие придружавахте Пери Мейсън по време на пътуването му из Изтока и в качеството си на негова секретарка правихте проучвания за полицейските системи в Китай и Япония, така ли е?