Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Искате да ме помолите да се погрижа за децата ви — отгатна мисълта й той. — Но това се разбира от само себе си, Гуинивър. Както и да свърши процесът, аз обещавам да осигуря защитата на децата ви. Ще се погрижа да ми поверят грижата за тях.
— Много сте добър — прошепна тя. — Нали ще им обясните задържането ми по начин, който няма да ги уплаши?
— Ще се постарая. — Той стисна ръката й и тя не я издърпа.
— Смятате ли, че ще ми разрешат да взема книгите си?
— В указанията на пазителя на печата не се споменава нищо за книги. Утре сутринта ще ви изпратя книгите и някои лични вещи.
Тя най-после издърпа ръката си.
— Благодаря, Хю. За това и защото ще се грижите за децата ми. Знам, че при вас са на сигурно място.
— Поверявате ми децата си, но не и себе си — укори я остро той.
— Не мога…
Той я погледна сериозно, без да отговори, после с примирено поклащане на главата се обърна и излезе.
Гвардейският полковник огледа затворницата с нов интерес. Не бе чул много от полугласно разменените думи, но усети напрежението между двамата. В очите на дамата блестяха сълзи — нищо неочаквано за жена, на която предстояха ужасите на затворничеството в Тауър.
— Готови сме за тръгване, мадам — проговори меко той. — Лодката чака.
Гуинивър кимна и се уви в наметката си. Отряд гвардейци я взеха в средата си и я изведоха на брега под сипещия се дъжд. Едрите капки образуваха кръгове във водата, сивото небе беше ниско надвиснало. Дългите горещи летни дни в Дербишайър, трепкащата мараня над зелените долини и меко заоблените хълмове бяха останали в миналото. Тук всичко беше тъмно, мръсно и влажно.
Гуинивър се зарадва на навеса, който й осигуряваше поне малко сушина и седна на пейката под него. Наметката й беше мокра. Когато мъжете натиснаха веслата и изкараха лодката в средата на реката, тя се разтрепери от студената влага.
Хю, който вече беше на път към дома, щеше да намери огън, топла храна и детско бъбрене, а тя отиваше в затвора… Е, поне леглото му няма да ме изкушава и ще мога да се съсредоточа върху защитата си, опита се да се утеши тя. Нали така искаше.
Но й беше много трудно да запази непоколебимостта си, когато след дълги, мъчителни часове лодката се приближи към голямата сива сграда на Тауър. Вместо да спре на дока пред Лайън Гейт, тя продължи малко по-нататък. Гуинивър видя в стената на кея, на височината на водното равнище, тежка порта, подобна на падаща решетка, през която след къс тунел се влизаше в Тауър. Вдигнаха портата и лодката се плъзна под стената в малко езеро. Отвориха се големи водни порти и съдът продължи пътя си към големия тъмен кей. Стъпалата и мостчето бяха покрити със зелен мъх, от стените на крепостта капеше влага. Четирима гвардейци посрещнаха затворницата.
Това е портата за предателите! — разбра тя. Бяха я превели през портата, от която никой затворник не излизаше на свобода. Даже в пустошта на Дербишайър се говореше за портата на предателите. Никога вече нямаше да види децата си…
Ръцете й, макар и в ръкавици, бяха леденостудени, когато стъпи на хлъзгавото мостче. Полковникът предаде пергамента от пазителя на печата на един от посрещналите ги гвардейци, отдаде чест на Гуинивър и се върна в лодката.
— Оттук, мадам! — Гвардейците обкръжиха новодошлата и я поведоха по тясна каменна стълба по вътрешната страна на крепостната стена към дълъг коридор. Някъде долу грачеха гарвани. След това слязоха по друга стълба и се озоваха в просторен, обрасъл с трева вътрешен двор. Отвсякъде се издигаха високите стени на Тауър, с множество кръгли кули, до които се стигаше по стълби и бойници.
Гуинивър бе преведена през тревата и влезе в ниска постройка, която изненадващо много приличаше на обикновено жилище. Гарвани подскачаха в тревата и грачеха недоволно срещу дъжда. Един от придружителите й почука с жезъла си на вратата, която веднага се отвори.
— Затворницата лейди Малори, за лейтенанта на Тауър — съобщи той.
— Кой идва? Никой не ми е казал, че днес очакваме още посетители. — Нисък, набит мъж със салфетка на шията се появи на вратата в дясната стена на залата. Изисканото му облекло издаваше, че е с висок ранг. Той прочете набързо писмото на Кромуел, после спокойно огледа Гуинивър.
— Е, лейди Малори, известно време ще бъдете наш гост — поздрави я той с придворен поклон. — Ще сторим всичко, което е по силите ни, за да направим престоя ви тук поносим.
— Кой е, Оливър? — В залата влезе закръглена жена. — О, бедничката, сигурно сте премръзнала! — извика съчувствено тя и забърза към новодошлата. — Елате до огъня. Ще вечеряте тук, докато комендантът ви приготви квартира.