Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Но едва почувствали топлината на слънчевите лъчи, около тях екнаха ужасяващи крясъци и от всички страни полетяха стрели. Ермиар се метна светкавично зад един храст наблизо. Трима от мъжете му лежаха покосени от обстрела на неприятелите, но Булик и Вананд успяха да се върнат назад сред дърветата, за да потърсят укритие от стрелите. Ермиар се сниши зад трънливите клони на храста и измъкна с едно движение меча си. Постави го на земята и извади лъка. Знаеше, че ще го заловят, бяха много на брой, но преди това щеше да убие колкото е възможно повече. Постара се да не мисли за смъртта и зареди стрела в лъка. Опъна го и с присвити очи зачака да се появят негулите. Те се изсипаха тичешком на поляната и хукнаха след успелите да се върнат назад Булик и Вананд. Ермиар се прицели в един едър негул, тичащ с все сили, и стреля. Мъжът се сепна от удара, краката му се преплетоха и масивното му тяло се претърколи на земята, препречвайки пътя на тичащите зад него. Ермиар бързо зареди нова стрела и я изпрати в сърцето на друг от враговете си. Надяваше се по този начин да спечели преднина за Булик и Вананд, за себе си вече бе загубил надежда. Видя как срещу него се насочиха лъковете на негулите, сниши се и стисна очи. В следващия момент усети как в тялото му се забиват с всичка сила две стрели. Обзе го паника и в главата му се блъсна един въпрос: Защо на мен, аз не съм завършил пътя си? Болката прониза плътта му. Ермиар зачака смъртта си със затворени очи, прилоша му и съзнанието го напусна.
Събуди се в просторна стая, окъпана от ярки слънчеви лъчи, проникващи през висок и тесен прозорец. Този прозорец му се стори смътно познат, но стаята Ермиар виждаше за първи път. Опита да се изправи, ала тялото не го послуша — бе прекалено изтощено. Устата си усещаше пресъхнала и жадна за вода, а болките, причинени от стрелите на негулите, го пронизваха до кости. В главата му се прокрадваха някакви смътни спомени и картини. Как някакви хора му дават да пие вода, как го превързват или мият. Силуети, изникващи в разстроеното му от болка съзнание. Но колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни нищо конкретно и ясно след прострелването си. Огледа се и видя, че раните са превързани старателно. В този момент през масивната врата срещу него влезе мъж, облечен в дълга сива дреха.
— Учителю?! — с изненада възкликна Ермиар, когато позна в лицето на влезлия в стаята мъж жреца Килиянтан, учителя му по природни закони от манастира. Започна да се досеща защо прозорецът в стаята му се струва познат. По някакъв начин го бяха спасили от ръцете на негулите и сега се намираше в манастира Карпонили.
— Как се чувстваш, Ермиар? — попита го спокойно жрецът, придърпа един стол до леглото и седна на него.
— Жаден съм — отвърна мъжът и не се стърпя да зададе въпроса, който човъркаше мислите му: — От колко време съм тук?
Жрецът се изправи и донесе от масата до прозореца висока бутилка. Отпуши тапата и я поднесе към лежащия Ермиар. Той направи усилие и успя да си повдигне главата, а Килиянтан допря гърлото на бутилката до устата му. Водата приятно разхлади болния младеж. С усилие пресъхналото му гърло преглъщаше животворната течност и жадуваше за още, но жрецът отдръпна бутилката и запуши гърлото й.
— Стига толкова — каза с благ глас Килиянтан, — не е хубаво отведнъж да се напиеш с много. След малко ще ти дам още.
Жрецът седна отново на стола и продължи да говори:
— Вече близо двадесет дена лежиш. Гореше в силна треска и сигурно не помниш нищо. Раните болят, но не са опасни и не са засегнали важни органи. Болките са от отровата, с която негулите са намазали стрелите си, тя е отровила кръвта ти. Трудно се преборихме за живота ти, ала вече си вън от опасност.
— Благодаря — изрече с признателност Ермиар. Близо месец от живота му бе отминал, без да остави следи в спомените му. Въпросите започнаха да тревожат съзнанието му и той ги изстреля на един дъх:
— Спасиха ли се и други от нападението на негулите? Булик и Вананд живи ли са? Крамик успя ли да ви предупреди за негулите, как е той?
— И тримата, за които питаш, са в отлично здраве — кимна жрецът. — Крамик заедно с неколцина от сангасите те спаси от негулите. Но от останалите „вълци“ няма оцелели, съжалявам.
— Този мъж ме спасява вече за втори път — каза Ермиар, надигна се с усилие и се подпря с една ръка, въпреки болките. — А войната?
По лицето на Килиянтан премина тревожна сянка:
— Не е хубаво да се безпокоиш за това, но нещата не се получиха добре. Истрос е разрушен и опожарен от уголците. Бакуриан ни е обсадил. Тук, в горите срещу манастира, е изсякъл дърветата и е разположил войските си. Събрал е таболци и негули да му служат. Кан-император Издулор се опитва да ни се притече на помощ, но пътят към манастира е отрязан за голямата войска, която е повел. Бакуриан е срутил скали при Кападската клисура и охранява образувалия се тесен проход с неколцина войници. Въпреки малкия си брой са достатъчни, за да задържат войската ни и да не й позволят да премине. В момента билярски войници търсят други пътища към манастира.