Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Добре, а сега да поговорим за плановете ни след раждането на асурите.
Килиянтан се прокашля и мъжете насочиха погледите си към него.
— Ермиар се събуди — каза мъжът, — вече е вън от опасност.
— Това е добре — отвърна Алобоготур. — Разглезените синове на кан-императора не стават за нищо. Издулор бе добър кан-император на Биляра, но младостта му си отиде, време е да бъде подменен. Не бих допуснал обаче да го смени никой от синовете му. Харесвам Ермиар още от времето, когато учеше тук. Надявам се да споделяте мнението ми.
— Добро момче е — отвърна един от жреците и кимна с глава в съгласие.
— Така е — подкрепи го друг, — упорит и простодушен е. Не се големее.
— Значи одобрявате избора му за бъдещ кан-император. Има ли възражения?
Никой не се възпротиви на идеята Ермиар да бъде бъдещият владетел на Биляра. От всички синове на кастата стети-сантропи той отговаряше в най-пълна степен на изискванията им за бъдещ кан-император. Не го считаха за прекалено умен, следователно се поддаваше на влияние, и умееше да предизвиква симпатия в хората. От друга страна, притежаваше морал, достойнство и уважаваше учителите си. Всеки от тях считаше, че изборът му за кан-император е правилен.
— Ще го свалим в подземията веднага щом Асура роди, за да опазим живота му от децата й — продължи Алобоготур.
— А какво ще правим след войната на асурите? На последната сбирка ти каза, че имаш план, но не разкри подробности. В древността предците ни са заглушили лесно приказките и спомените за тези създания, но сега е друго. Хората вече са грамотни, могат да пишат и не са толкова страхливи и простовати, както древните. Как ще обясним убийствата и ще запазим тайната си? — попита жрецът Татра, който измъчваше ума си с тези въпроси през последните месеци.
— Да, имам план — отвърна Алобоготур — и въпреки че в началото се стараехме да предотвратим тази война, впоследствие разбрах, че ще се окаже полезна на делото ни. Затова саботирах войската на Издулор със съветите си, оплетох в мрежите на забравата министъра на „змиите“ шпиони — Кордил, и без никой да разбере, помогнах на Бакуриан и войската му необезпокоявани да стигнат до Истрос и след това до тук. Аз му дадох идеята да препречи пътя на Издулор при Кападската клисура. В момента Бакуриан е на върха на самонадеяността си, защото мисли, че самият върховен жрец е готов да предаде манастира в ръцете му. Не ни напада само защото аз съм му казал да изчака.
Това вече беше новина за повечето избрани в стаята и навред прозвучаха развълнувани възклицания. Алобоготур ги изгледа и тънка усмивка се появи на устните му, когато продължи:
— Именно затова не предприемам действия срещу Бакуриан. Ако имаме късмет, асурите ще се ограничат с хората, които са се струпали тук в планината. Ще имат цели две огромни войски на разположение — билярската на Издулор и уголската ведно с таболците и негулите, за да заситят апетита си. Това ме кара да се надявам, че ще се ограничат само в пределите на Карпонили и няма да има жертви от останалото население, което така или иначе се крие в горите и пещерите заради войната. Ако съм прав, след това ще бъде лесно. Жертвите ще бъдат отдадени на войната, Ермиар ще коронясаме за кан-император и никой няма да разбере ролята ни в тази история. Тайната ще бъде опазена.
Възцари се мълчание. Избраните обмисляха плана на върховния жрец. Ала той не ги остави да мислят дълго.
— Жрец Килиянтан — обърна се Алобоготур към учителя по природни закони, — как е Бендидора? Продължава ли да те тревожи с въпросите си?
— Не случайно област Ябрус се слави с дивите си нрави. Това момиче е ненормално — отвърна с неприязън Килиянтан.
— Ха-ха-ха — засмя се чистосърдечно Алобоготур, — знам, че не я харесваш, Килиянтан, но тя трябва да стане жена на Ермиар, както е обещано. Затова призовах и двамата тук, за да опазя живота им в тези преломни дни. Така ще запазим контакт с най-отдалечената и слабо контролирана област в Биляра. Не забравяй, че влиянието ни там е разклатено — най-вече от пропагандата на Салистар.
Килиянтан изсумтя възмутено и махна с ръка, за да покаже, че темата не му се нрави. Тогава един от избраните се намеси:
— А тези тримата от „вълците“, които придружаваха Ермиар? Тях какво ще ги правим?
— Ще ги изпратя заедно със сангасите срещу уголците, когато Асура започне да ражда. Ако оцелеят тогава, то асурите ще ги довършат. В подземията няма място за всекиго, още повече за някакви си войници.
След настъпилото за кратко мълчание, се обади възрастният Азвигортула. Словата бавно и трудно излизаха от устата му: