Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Ветровете да ме отнесат — възкликна Ермиар, — не съм допускал, че е възможно Бакуриан да обсади манастира.
— Е, не е толкова страшно — поклати глава жрецът. — Бакуриан наистина стигна до тук, но това не е лъжица за неговата уста, нито сградата е лесна за превземане, нито ще се дадем просто така, въпреки численото им надмощие. Виж, на столицата ни нанесе големи щети, но не е далеч денят, в който ще се разкайва за това. Не се тревожи.
— Има ли новини от Онгалада и другите области? — попита Ермиар.
Килиянтан кимна с глава.
— Там е по-спокойно, но са заети да охраняват границите от обединените северни племена. Близките ти са добре.
Килиянтан предпочете да не съобщава все още на Ермиар за изчезването на сестра му от двореца Юртия. Не искаше да го тревожи допълнително. По-важно беше да се възстанови и оздравее възможно най-бързо.
В стаята настъпи мълчание. Ермиар се опитваше да осмисли новините, които му донесе жрецът. Спомни си за Загарда и се запита как ли е. Килиянтан се изправи и каза:
— Ще те оставя да почиваш. Сега от това имаш най-голяма нужда. Утре, като мине сутрешният ти тоалет, ще изпратя при теб другарите ти.
Ермиар посочи с поглед бутилката вода и жрецът отново я поднесе до устата му. Когато се напи, тихо каза:
— Благодаря ви учителю, благодаря за всичко.
Жрецът се извърна и бавно напусна стаята, а Ермиар се замисли, как през всичкото това време са го мили и хранили, дори му стана малко неприятно. Но не се отдаде дълго на тези мисли, заспа, победен от отровата в кръвта си.
Когато Килиянтан напусна стаята на болния Ермиар, движенията му се забързаха. Сякаш спокойствието, което демонстрираше досега, бе маска, която жрецът мигом свали, щом напусна стаята. Бързо премина каменните коридори, спусна се по широкото стълбище и хлътна в една врата. Вътре на дълга маса се бяха наредили останалите жреци, избрани да пазят тайната на Живото Дърво. Те очакваха Килиянтан, залисани в тихи разговори помежду си, но когато влезе, се смълчаха и впериха погледи в Алобоготур, върховния жрец. Щом Килиянтан се присъедини към тях и всички двадесет и двама пазители заеха местата си на масата, Алобоготур се изправи и заговори на висок глас:
— Приветствам ви, избрани. Тази сутрин се случи това, което ние очаквахме през всичките тези години. Дървото на живота цъфна.
Мъжете знаеха новината. Тя не предизвика учудване у никого, нали заради това се бяха събрали. Продължаваха да го гледат и очакват думите му.
— Това се случва веднъж на триста години и на нас се пада отговорната задача да затворим цикъла, без да загубим Живото Дърво, с цената на колкото може по-малко невинни човешки жертви. Предците ни са решили да вземат живота си в свои ръце, без да зависят от странните и нечовешки създания, населявали тези земи. Въпреки слабата си човешка природа, те са показали силния си дух и са се справили с могъщи врагове, за да можем ние днес с вас да управляваме и ръководим тази земя, която ни дава подслон, храна и вода. Дойде времето да се покажем достойни за нея.
Алобоготур замълча за момент и отново продължи:
— Щом дървото в градината ни е цъфнало, значи и това в Лисичи урвар също е цъфнало или тези дни ще цъфне. Що се отнася до Асура, тя е стигнала до Лисичи урвар още преди три дни и се е настанила в леговището под Живото Дърво. Дотук всичко върви добре, но се опасявам, че плановете ни може да се объркат. Билярски войници обикалят околностите на манастира, за да намерят път за кан-императора. Уголците не остават по-назад и също обикалят, за да намерят начин да проникнат в сградата. Ако попаднат на Асура, може да я раздразнят и да я предизвикат да ги нападне. А така рискуваме, както анонимността й за хората, така и живота й. Трябва да я изолираме по някакъв начин, докато роди децата си.
— Да изпратим сангаси — включи се Азвигортула.
— Изпратил съм — кимна Алобоготур, — обкръжили са цялата местност Лисичи урвар и я охраняват. Но въпреки това не съм много спокоен. Щом наближи да ражда, планирам да изпратя сангаси в директен бой с уголската войска, за да отвличаме вниманието от нея и да й осигурим спокойствие. Има ли възражения? — запита върховният и обходи с поглед лицата на присъстващите. Мълчанието изпълни стаята с напрежение.