История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Първата световна война отбелязала края на великата епоха на единната световна валутна система, основана на златото. Както пише Хърбърт Уелс, тази война
„преустанови и в крайна сметка разруши този спонтанен финансов космополитизъм… В края на войната практичната финансова солидарност на света бе изчезнала, докато свръхпечатането на пари продължаваше с пълна сила“.
В известен смисъл с края на Първата световна война се отбелязва краят и на деветнайсети век и началото на двайсети — една напълно различна историческа епоха. Войната разрушила деликатното равновесие между отделните и относително самостоятелни сфери на държавното управление и управлението на икономиката във Великобритания. Все повече власт била съсредоточена в ръцете на политиците и на правителствената администрация.
След като в края на войната старият финансов и икономически ред бил в развалини, много политици и политолози започнали да предлагат нови системи, до една основаващи се на засилена власт на държавата. На власт в Русия дошли комунистите със своите екстремистки програми за премахване на капитализма, унищожаване на всякакви пазарни отношения и създаване на единна икономическа и политическа система, изцяло подчинена на държавата в някаква форма на социалистически интернационализъм. В противовес на социалистическия интернационал се явил националсоциализмът на Хитлер, известен повече със съкратеното наименование нацизъм, наложил на гражданите една не по-малко тиранична форма на държавно управление на икономиката, включваща дори използването на робски труд в името на политическата целесъобразност.
Сякаш всички едновременно се оглеждали за изкупителна жертва за ужасяващите финансови и икономически провали на епохата. Във всяка отделна страна политиците атакували имотните класи или определени техни представители — от помешчиците и аристократите в Русия до арменците в Турция или евреите в Германия.
Либералните демокрации на Западна Европа и Северна Америка се задоволили с по-малко екстремистки мерки и идеологии, но и те значително увеличили властта на държавата върху икономиката. Във всяка от тези страни били формирани политически и бюрократични коалиции с отделни елементи от националната икономика. Една такава коалиция, формирана около военното производство и снабдяване, получила от президента Дуайт Айзенхауер името „военнопромишлен комплекс“. По-късно през двайсети век се формират нови коалиции с участието на други части от правителствата с цел създаване на всеобхватни мрежи от социално осигуряване, нещо като социалнопромишлен комплекс. И двата вида коалиции поглъщат огромни количества средства, отпускани от държавата, което става за сметка на други части на икономиката, несвързани нито с военната, нито със социалната сфера.
След своето повече от двестагодишно съществуване като частна институция, Банк ъф Ингланд се оказала неспособна да се противопостави на тенденцията на двайсети век към национален контрол върху финансовите институции. В прилив на социалистическа сантименталност лейбъристкото правителство обявило през 1946 г. нейната национализация. Доколкото банката вече функционирала в тясна координация с държавата и се контролирала от правителството, този акт само формално уредил съществуващото статукво. Цялата дейност на банката била подчинена на министъра на финансите — едно политически назначено лице.
Наскоро след национализацията на банката правителството решило върху всички купюри да бъде отпечатан портрет на суверена; в миналото такава практика съществувала само при монетите, сечени в Държавния монетен двор. Така кралица Елизабет II става първия британски монарх, чийто портрет краси националните книжни пари. С този акт правителството показва, че вече напълно контролира валутата на страната и всички институции, свързани с нея. С национализацията на Банк ъф Ингланд се отбелязва краят на един дълъг процес на непрекъснато нарастване на държавната власт над финансовия живот и валутата на страната; това е първата, но не и последна стъпка към одържавяване на британските финанси, икономика и валута.
В края на двайсети век Банк ъф Ингланд — Старата дама от Треднидъл Стрийт е просто една от многото национални банки по света. В сравнение например с германската Бундесбанк, която регулира могъщата германска марка, понастоящем Банк ъф Ингланд не може да претендира дори за водеща роля сред банките в Европа, а още по-малко в света. Щатският долар отдавна е изместил лирата стерлинга от някогашните й доминиращи позиции на световните пазари; нещо повече, британската лира отстъпва вече по важност и на японската йена, германската марка и швейцарския франк.