История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
За повечето племена и народи, заварени от колонизаторите по света, деветнайсети век бил истински кошмар. Понеже кампаниите за тяхното унищожение или покоряване стрували много пари, през целия този век се наблюдавало непрекъснато нарастване на разходите за въоръжение и издръжка на армии. С нарастването на военните бюджети и разширяването на военната бюрокрация се увеличавала и относителната им тежест върху националните икономики и респективно върху златните резерви на държавите.
В процеса на покоряване на населените континенти и превръщането им в колонии европейските сили създали огромни по размерите си действащи армии и флоти, както и промишлените и организационните структури за тяхното поддържане. Когато пред тези непрестанно разрастващи се военни машини не останали земи за колонизиране, държавите ги хвърлили една срещу друга. Избухнала Първата световна война — най-страшната кървава баня за времето си в световната история. Избухването на войната дало на правителствата нужния претекст да поемат в ръцете си управлението на националните икономики, с което да разпрострат своята власт върху всички сфери на обществения живот и да наложат нови данъци като подоходния данък, въведен за пръв път в Съединените щати. Ако не им достигало злато, за да финансират своите нови начинания, правителствата — водени, както се твърдяло, от чисто патриотични съображения и военна целесъобразност — просто пускали в действие печатниците за пари, с което на практика отменили златния стандарт. Докато финансите на дадена държава са обвързани със златния стандарт, паричната маса в обръщение е ограничена, а оттам се слага таван на количествата пари, които правителството може да вземе на заем. Ако населението не разполага с достатъчно пари, за да изкупи емитираните от държавата облигации, правителството може да разчита единствено на постъпленията от данъците, за да покрива разходите си.
Автономията на Банк ъф Ингланд, вече доста ерозирала в резултат на нееднократната груба намеса на държавата, приключила с избухването на Първата световна война. Правителството се нуждаело от пари, за да финансира армията; така целесъобразността за пореден път надделяла над финансовата дисциплина, наложена от златния стандарт, в резултат от което банката пуснала в обръщение количества пари, които не била в състояние да обезпечи със злато. След като веднъж се убедило на практика колко е лесно да се печатат пари без ограниченията на златния стандарт, от този момент нататък правителството нямало никакво желание да си налага доброволно тези ограничения. След края на войната имало плах опит за възстановяване на златния стандарт, но през 1931 г. Великобритания престанала дори да се преструва, че нацоналната й валута е по някакъв начин обвързана с наличните златни запаси. Ерата на златото, ерата на Банк ъф Ингланд, приключила веднъж завинаги.
Златният стандарт, който лежал в основата на международната финансова система, администрирана от Банк ъф Ингланд и от Лондонското сити, представлява първата по рода си истински глобална система, обединяваща целия свят. Златото успява да постигне нещо, което не било по силите на безмилостни завоеватели и древни религии: то обединило практически всички хора на земята в една единна обществена система. След рухването на тази система в резултат от Първата световна война правителствата на Европа и Северна Америка напразно се стремели да я заменят с някаква нова, различна световна система. В своето нежелание да се върнат към златния стандарт, т.е. да се откажат доброволно от новата власт, която политиците току-що били извоювали за себе си, те се опитали да създадат едни чисто политически международни системи, каквито са Обществото на народите и неговият приемник Организацията на обединените нации, както и десетки други, по същество все политически формирования като Международния валутен фонд и Световната банка. Някои от тези формирования може действително да са допринесли определена полза в ограничен контекст, но в основата си те са доказали своята неефективност.