История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
През целия деветнайсети век европейските правителства били сериозно ограничени от златния стандарт, върху който се основавала цялата финансова система на континента. Тъй като вече не били в състояние да раздават земи и подаръци като някогашните монарси, нито пък да печатат неограничени количества пари, те спешно се нуждаели от нови методи за самообогатяване. Щом златото веднъж било прието за абсолютен стойностен еквивалент, то единственият начин за увеличаване на паричната маса бил чрез набавяне на нужните количества злато, с които да бъдат обезпечени парите. Треската за злато се превърнала в най-голямата международна надпревара след завладяването на Америка през шестнайсети век. Европейските правителства разпратили своите армии по цялото земно кълбо, за да търсят нови източници на злато. И те ги открили в Южна Африка, в Австралия, в Сибир, по река Юкон в Аляска. Дори самите Съединени щати се превърнали в основен производител на злато в своята нова територия Калифорния, отвоювана съвсем наскоро от Мексико.
Британският флот владеел моретата и океаните и бил винаги в състояние да превози войските на империята до всеки континент, в най-отдалечената точка на планетата. Британската империя се простирала от Англия и Ирландия до Канада, Британски Хондурас, Гвиана и повечето от Карибските острови. От базата си в Гибралтар Великобритания контролирала западния подстъп към Средиземно море; от остров Малта охранявала централните средиземноморски корабоплавателни пътища; а от базите си в Египет държала под свой контрол източния подстъп към морето — Суецкия канал, както и всички съседни страни. На юг от Египет империята се разпростирала върху Судан и Нигерия — съответно най-обширната по територия и най-голямата по население африканска държава; както и върху Южна Африка — най-богатата територия на континента. В допълнение към всичко това империята имала за опорни точки и страни като Кения, Уганда, Гана, Златния бряг, Родезия и Замбия. На азиатския континент англичаните притежавали цяла Индия (включително и днешен Пакистан), Малайзия, Цейлон, Бирма, както и ключовите пристанища на Аден, Сингапур и Хонконг. Великобритания превърнала на практика целия Пасифик в свое частно езеро, като притежавала или по един или друг начин контролирала Австралия, Нова Зеландия, островите Тонга и Фиджи, Куковите острови и Новите Хебриди.
Европейските правителства изградили своите имперски бюрокрации и армии, с които покорявали нови земи и прибавяли все повече поданици към империите си. Англичаните водели войни от прохода Хибер в Афганистан до Хартум в Судан и от Хонконг в Китай до Зулуланд в Южна Африка. Франция воювала от Тимбукту до Таити; дори германците, холандците, белгийците и италианците изпращали армиите си да се бият и покоряват далечни части на планетата. Австро-унгарската империя се разпростирала все по на изток в Европа и на Балканите, измествайки отслабналата Отоманска империя от земи, притежавани от нея в течение на столетия. Русия разширявала територията си по посока на Кавказ и Централна Азия. Япония предприела териториална експанзия към прилежащите острови и земи от континента; постепенно тя завладяла Корея, Тайван и островите край бреговете на Сибир.
Единствените територии, успели през деветнайсети век да се отърсят от колониално господство, били страните от Северна и Южна Америка. По образеца на Съединените щати, извоювали независимостта си в последната четвърт на предходното столетие, бившите испански, френски и португалски колонии една след друга се обявявали за независими държави. В един пристъп на културен империализъм, разтърсил цяла Америка от Аляска до Огнена земя, правителствата на новоосвободените държави почти едновременно обърнали дулата към завареното индианско население, което било подложено на най-безмилостното изтребление след нашествието на конкистадорите през шестнайсети век. Докато аржентинците изтребвали племената на Патагония, Чили обявило война на мапучите; Бразилия се заловила да прочисти джунглата от индианците, които я населявали, за да отвори място за каучуковите си плантации; докато Мексико обявило война едновременно на индианците яки на север и на Маите в Юкатан. В същото време Съединените щати възприели политика на „премахване“ на индианците източно от река Мисисипи; те обявили война на народите на Големите равнини, имаща за цел пълното им унищожение.