История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Докато Съединените щати издали по време на Гражданската война общо 450 милиона долара в банкноти, щатите от Конфедерацията пуснали в обръщение книжни пари на стойност близо един милиард долара. В резултат от това до март 1861 г. цените там се вдигали с около 10% месечно, а след тази дата, през времетраенето на войната, се повишили още над 90 пъти. Стока, която през 1860 г. на север струвала 100 щатски долара, през 1865 г. била поскъпнала на $146. През същия период в южните щати цената на същата стока от 100 южни долара скочила главоломно на $ 9211. Трудно е дори да се повярва, че набързо сформираното правителство на Конфедерацията изобщо било в състояние да води война при такива условия, при това с начален бюджет от около 37 милиона долара. Както пише Джон Кенет Гълбрайт:
„Чудото на Конфедерацията, както и на Рим, е не в това, че падна накрая, а в това, че толкова дълго време успя да се задържи.“
За разлика от зелените гърбове, които федералното правителство изкупило след петнайсет години, никой дори не си дал труда да обмени оня един милиард долара, издадени от правителството на Конфедерацията. Много южняшки фамилии пазили безполезните си пари в продължение на десетилетия след края на войната, но така и не дочакали да им ги разменят. Поради срива на паричната система на Конфедерацията, в допълнение към опустошението на столицата и цялата й инфраструктура, Югът, който преди войната бил най-богатата земя на Северна Америка, се превърнал в най-бедната територия на САЩ, каквато останал още близо цял век.
Федералното правителство било крайният победител в Гражданската война не само защото успяло да бие Юга във военно отношение, но най-вече защото след войната наложило своя контрол над всички щати и над националната валута. Правителството отменило правата на отделните щати да издават свои банкноти чрез лицензирани от самите тях банки; разбило множеството банки, които издавали свои собствени пари; в крайна сметка федералното правителство разгромило Юга военно, политически и икономически. След приключването на Гражданската война федералният долар триумфално се наложил като единна национална валута на Съединените щати, а оттогава насам федералното правителство и лицензираните от него банки изцяло контролират националната валута.
Надигнали се гласове, призоваващи за пускане в обръщение на нови книжни пари и неограничени количества сребърни монети. През 1874 г. се създала политическа партия на Зелените гърбове, която се ползвала с енергичната поддръжка на бедните фермери от западните територии; на националните избори тя се представила твърде зле и успяла да просъществува по-малко от едно десетилетие. Някои от исканията на Зелените гърбове били подети от Народната партия на САЩ, известна повече като Народняшката партия; едно от тези искания било правителството да раздаде по петдесет долара на всеки гражданин на страната. Първоначално партията се радвала на широка подкрепа, главно от страна на фермерските фамилии в южните и западните щати, но тя също не успяла да спечели национални избори и се саморазтурила след изборите от 1892 г.
Популизмът бил особено ефективен сред южните щати, където бедността и общественото недоволство били най-големи. Хората се чувствали притиснати между банкерите републиканци на Севера и новоосвободените роби, с които трябвало да се конкурират на пазара на работната сила. Твърде скоро политиците от Народняшката партия открили, че докато не е по силите им да контролират банкерите и заможния елит, бившите роби са идеална изкупителна жертва за всичките проблеми и оплаквания на техните избиратели. В допълнение към исканията си за отслабване на държавния контрол върху паричната маса народняците — особено в щатите на бившата Конфедерация — призовавали към една радикално нова система на расова сегрегация.
Макар нито веднъж да не успели да спечелят национални избори, народняците владеели всички южни и някои от западните щати. До 90-те години на века те успели да отстранят от заеманите държавни длъжности всички негри и лица от смесена раса, както и всички бели републиканци; това било постигнато чрез драстично ограничаване на избирателните права на цветнокожите. Превземайки Юга, народняците въвели расова сегрегация в училищата, жилищните квартали, обществените сгради и във всички форми на обществен транспорт. Забранени били смесените бракове, а съществуващите деца от такива бракове били обезнаследени по линия на белия родител. За негър бил обявяван всеки, който имал в жилите си дори и една шестнайсета част африканска кръв. Институцията на расова сегрегация, която народняците успели да наложат, продължила близо седемдесет години — от 90-те години на деветнайсети век до приемането на Закона за гражданските права през 1964 г., когато почти никой вече не си спомнял как точно била възникнала тя.