История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Един век след Токвил неговите наблюдения се повтарят в общи линии от президента Калвин Кулидж, който на 17 януари 1925 г. заявява пред Американската асоциация на издателите на вестници, че „главното занимание на американците е бизнесът“.
Сегашната система на книжни пари в Съединените щати е до голяма степен продукт на Гражданската война. След първия злополучен опит на Америка с издаване на банкноти — така наречените континента™, появили се още по време на революцията, в Съединените щати не били печатани повече книжни пари в продължение на близо цял век, с едно-единствено изключение — за кратко време през войната от 1812 г.
През първата половина на деветнайсети век в Съединените щати се водели дълги и ожесточени борби за контрол над националната валута. На два пъти била откривана и закривана националната банка. Наложило се Върховният съд да постанови, че отделните щати имат право да упълномощават щатските банки да издават техни собствени пари; в резултат от това почти всички книжни пари в обръщение били все банкноти, издадени от щатски или частни финансови институции. Почти през цялата дотогавашна история американците страдали от недостиг на монети, към който се прибавяла и липсата на единна национална книжна валута; в търсенето на удобен и практичен заместител банките предложили като единствено разумно решение използването на банкноти, издавани от самите тях. За съжаление, както често става, когато системата е още нова и недостатъчно добре сработена, много граждани станали жертва на безскрупулни банкери, които срещу депозитите им в злато и ценности ги затрупвали с хартия без стойност. Докато професията на банкера в континентална Европа се смятала за все по-значима и високоотговорна и се ползвала с безпрецедентно, непрестанно нарастващо обществено доверие, подкрепа и престиж, американските банкери минавали за мошеници и измамници, а банковата институция — за едно необходимо зло, до което хората прибягвали, но което никой не уважавал.
През първата половина на деветнайсети век правителството на Съединените щати издавало всички видове монети от злато, сребро и мед, но никакви книжни пари. Тъй като нямало федерални банкови закони, книжните пари се издавали от банки, функциониращи според щатските закони, като все пак били обезпечени със злато. От самото основаване на държавата обаче определени влиятелни политически сили се обявявали за преминаване на банките и националната валута изцяло под управлението на федералното правителство. В желанието си да дискредитират местните и щатските банки те разпространявали истории, често измислени, за банкери разбойници, които завличали клиентите си и фалирали или пък сейфовете им се оказвали пълни с гвоздеи и оловни пръчки вместо със злато. С такива невероятни аргументи тези сили призовавали за учредяване на федерална банка или серия от държавно лицензирани банки, както и за контролиране от правителството на цялата дейност по издаването на книжни пари.
Съвременната компютърна техника позволява на изследователите да възстановят и анализират в детайли сметководните книжа на някогашните банки. Историческата истина е, че въпреки всички страховити истории за банкери разбойници и фантомни банки из териториите на Дивия запад в голямата си част независимите банки управлявали доста отговорно потока от книжни пари. Изземването на правата им за контрол на паричната маса било продиктувано не толкова от някаква тяхна неспособност да се справят със задачата, колкото от политически натиск за централизиране на цялата държавна власт във Вашингтон. Застъпниците на силна централизирана държавна власт използвали Гражданската война като повод да се разправят с независимите банки.
Ерата на свободните банкери — или както ги наричали техните хулители, банкерите разбойници — приключила с приемането от Конгреса на Закона за Националната банка от 1863 г.; по силата на този закон, смятано от 1866 г., всички банкноти, издавани от щатските банки, подлежали на облагане с данък. Създадена била една действително национална валута под контрола на федералното правителство и лицензираните от него банки. През следващите няколко години федералното правителство злоупотребило по най-срамен начин с този свой монопол, като непрестанно издавало големи количества банкноти без покритие.
При управлението на президента Ейбрахам Линкълн и на министъра на финансите Салмън Портланд Чейс федералното правителство се нуждаело от големи суми за изграждане на войската — ресурси, с каквито не разполагало. Подобно на много други правителства преди и след него, то видяло решението на проблема в пускане на печатарските преси — в отпечатването на книжни пари без покритие. С първия Закон за платежните средства, подписан от президента Линкълн на 25 февруари 1862 г., правителството било упълномощено да отпечата 150 милиона долара в банкноти с номинал минимум от пет долара. По този начин била създадена двойствена валутна система. От една страна, държавата изисквала вносните мита да се плащат в златни или сребърни монети, като същевременно приемала да изплаща лихва в монети по всички държавни облигации. От друга страна обаче, войниците и кредиторите на държавата получавали дължимите им суми във второразредните книжни долари — наричани „зелени гърбове“ заради цвета на обратната им страна, — които Министерството на финансите не спирало да бълва и които не били обезпечени с нищо освен с голи обещания.