История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
В течение на близо седемдесет години — от 1844 до 1913, английската лира стерлинга запазила позициите си на една от най-стабилните и мощни валути в света. През целия този период онова малко парче земя, наречено Лондонско сити, представлявало истинският световен финансов център. Великобритания поддържала един уникален баланс на силите, при който валутата и финансовите институции се намирали в частни ръце, концентрирани в Ситито, докато армията и империята се управлявали от правителствените сгради на Уестминстър — парламента, Уайтхол, Даунинг Стрийт 10 и Бъкингамския дворец. Доколкото имперската власт и частните финансови интереси оставали разделени, макар и в синхрон помежду си, Великобритания владеела света чрез най-могъщата и голяма по площ империя в историята.
През деветнайсети и двайсети век директорите на Банк ъф Ингланд решително отблъсквали всеки опит за намеса на правителството в тяхната работа. Когато била създадена кралска комисия за установяване на резервите на банката, банкерите отговорили само, че тези активи са „много, много съществени“. А когато комисията настояла да получи повече подробности, отговорът бил, че банкерите изпитват „много, много голяма неохота“ да добавят каквото и да било към вече казаното.
Докато Банк ъф Ингланд контролирала националната икономика, Великобритания просперирала. При стабилната лира стерлинга индустриализацията и търговията нараствали с бързи темпове, а цените на повечето стоки от първа необходимост плавно спадали в условията на един период на мир, продължил цял век. Икономически погледнато, това бил най-добрият век за Европа. Златото осигурявало здрава основа за този мир и просперитет, понеже златният стандарт служел като могъща спирачка пред издаването на допълнителни количества пари от правителството, доколкото страната не можела да отпечата повече пари, отколкото били златните й запаси. Говори се, че на въпроса „А защо тъкмо злато?“ един финансов експерт отвърнал:
„Защото на правителствата, особено на демократичните, не може да се има доверие!“
Както отбелязва Давид Рикардо, икономист от деветнайсети век,
„нито една държава, нито една банка не е имала неограничена власт да издава пари, без да злоупотреби с тази власт; ето защо във всяка държава издаването на книжни пари трябва да се намира под някаква форма на контрол; и нито една форма на контрол не е толкова надеждна, колкото да бъдат задължени институциите, издаващи книжни пари, при поискване да ги обменят в злато или златни монети“.
През викторианската ера именно златният стандарт наложил на политиците така нужната дисциплина.
Икономическият бум от деветнайсети век дал на света железници, параходи, телеграфни и телефонни линии и електричество, както и чудеса на архитектурата като Брук-линския мост, Айфеловата кула и Суецкия канал. През деветнайсети век са били произведени повече стоки за повече хора от когато и да било преди; кулминацията на този век била наречена в Съединените щати Позлатената епоха, а в Европа — Бел епок, една епоха на разточително охолство, излишък и показно потребление.
Към края на деветнайсети век в западните демокрации като САЩ и Великобритания новопоявилата се класа на заможните банкери и индустриалци водели живот на лукс и привилегии, каквито вероятно никой монарх преди тях не е можел да си въобрази. Тази прослойка на новобогаташи, която се поставяла над закона и манипулирала политиците като марионетки, бързо си навлякла всеобща ненавист сред широката публика. Народът и особено самите политици развили изключителна омраза към капиталистическата класа. Постоянните атаки срещу тази класа, имащи за цел, по възможност нейното пълно унищожение, били най-простото решение на проблема според радикалните идеолози, както и според някои демократични политически лидери в Европа и Северна Америка.
Вероятно с цел да отбият атаките срещу себе си най-заможните плутократи предприели огромна по мащабите си и широко разгласявана благотворителност. Общественополезната дейност се превърнала в неотменна част на всяко богатство, особено в Съединените щати. Съпругите и дъщерите на богаташите устройвали балове и други светски събития, на които се събирали средства за бедните; основавали и спонсорирали благотворителни организации и сдружения за обществена дейност. Известният индустриалец Андрю Карнеги, собственик на стоманодобивни предприятия, построил библиотеки и други просветни центрове по цялата територия на Съединените щати и основал голяма фондация, която и до днес носи неговото име. Шведският фабрикант Алфред Нобел, натрупал състоянието си от добив на петрол и производство на експлозиви, основал едноименната международна награда за мир. Хенри Форд, Джон Д. Рокфелер и У. К. Келог също дали имената си на големи благотворителни фондации. Други индустриалци и финансисти създали колежи и малки университети: търговският и експортен магнат Уилям Райе основал университета Райе в Хюстън, Тексас; семействата и наследниците на тютюневите милионери братята Бенджамин и Джеймс Дюк основали в тяхна чест университета Дюк в Дърам, Северна Каролина; а железопътният магнат Лиланд Станфорд финансирал създаването на изключително престижния Станфордски университет в памет на своя починал син.